Домашните колбаси

Ако някой, някога ми беше казал, че на 28 години ще пипам свинско чревце, че и не само, че ще го пипам, ами и ще го пълня с месо и ще правя наденици, НИКОГА нямаше да му повярвам ! Ама ей на. Чистя, пълня, суша, та чак пушек се вдига. Аз която си махам мазното от месото и не ям пилешка кожа. За да достигна до цялостната идея да правя всичко у нас, трябваше да мине известно време. Да прочета голям брой етикети, да ме стреснат 2-3 доктора, но в крайна сметка стигнахме до тук. У дома кренвирши се ядяха в едни бедни студентски години, после се замислих какво ядем и почнахме на по-високият клас луканки, пушени меса и подобни. До момента, в който не започнах да чета етикетите осъзнато:

пушеното месо, далеч не било пушено, а било с добавен екстракт от пушек ..
луканка от 40лв килото съдържа картофено пюре…
суджук от 36.60 с не знам какво си от цвекло…

За 40лв знаете ли какво месо за чудо и приказ ще си взема, а цвеклото струва ли 30лв за кг? Така започнаха моите експерименти.

Първо закупих шунковар. Много може да се изчете и намери по темата, на пазара могат да се намерят силиконови и метални варианти. Аз лично съм доволна, но половинката така и не хареса домашната шунка. Моят шунковар е метален (поради липсата на силиконов на пазара, когато го закупих). Към него има рецепти, но основното, което се спазва е – месо нарязано на малки и големи парчета, престоява в марина цяла нощ, след това се вари на определена температура, шоково се охлажда и се оставя още едно денонощие в шунковара.

След това закупих месомелачка. Освен свободата да си избирам месо и да си правя кайма от каквото си пожелая, вече имах възможността и да правя пълнени млени колбаси. Избрах свинско, малко телешко, подправки по рецепта в интернет. Овесихме на терасата и затръпнахме. От 4кг месо получихме под 1кг готов продукт, но подправките бяха малко за моя вкус. Новият опит направихме с 5кг конско и 3кг свинско. Този път не четох рецепти, а действах на усет и определено уцелих. Тъй като конското е по-сухо месо, добавих 1 ч.ч вода и 1 ч.ч ракия. Черен пипер, кимион млян, червен пипер, чили, риган и чубрица и сол. Всичко трябва да се омеси много добре, а след това покрито да престои минимум 24 часа, за да попие вкусовете. След това следва голямото пълнене. С помощта на половинката напълнихме всичко. Червата (за които споменах по рано с особени чувства) се мият и киснат много. За да минават плавно трябва да са мокри, иначе се препълват и пукат. Скоро прочетох, че може да се мажат и с олио, но още не съм го тествала. Отново овесихме, като опитни саламаджии вече имахме подходяща пръчка за лесно вадене и слагане. Половината от получените колбаси всяка вечер слагахме под тава с тежест от тенджера с вода, което ги направи на така характерните подкови. Останалите оставихме на суджуци. За около 2 седмици изсъхнаха напълно, но всичко зависи и от времето.

Третият ми опит беше посветен на част от конското. Избрах си парче, което почистих от всякакви ципи и жили и разделих на горе-долу 5 еднакви филета. Филетата се слагат в съд с вода и се изсипва морска сол. Моите бяха разделени в 2 тенджери и сложих по 0.500кг сол на 4 литра вода. Забравяте за тях за 3 дни. След 3 дни изхвърляте водата, измивате филетата добре и ги заливате с чиста вода. Сменяте водата през 1 час поне 3 пъти. През това време подготвих смес от бахар, черен пипер, кимион, чубрица и червен пипер и с малко вода ги направих на каша. Намазах всичко обилно и отново ги пратих на тераската. За филетата е нужно повече време, поне 1 месец се сушиха и едвам ги дочакахме.

Смело мога да твърдя, че конското филе и конските суджуци станах феноменални и повече няма да закупим нищо от магазин. Съхраняват се лесно в хладилник, а при по-голямо количество вакуумирани във фризер. Този пост ще оставя отворен, защото няма да спра с експериментите !