Защо реших да се включа в 60 дневно кето предизвикателство…тема с продължение

От много време се чудя дали да напиша един пост за това как се храня и най-вече защо го правя. След като се включих в 60 дневно кето предизвикателство въпросите от групите, в които членувам, се увеличават и реших, че е време. Опитвам се да се храня нисковъглехидратно от над 8 месеца, в началото приема ми беше наистина нисък и стриктен, прекарвах часове в мерене и смятане на всичко, което ядяхме със съпруга ми. Да, звучи крайно, и такова трябваше да бъде. Ако спазваш режим трябва да си стриктен, а ако го правиш по медицински причини – трябва да си много стриктен! В началото започнахме с куп здравословни оплаквания, следствие на един доста разхайтен живот. Защото когато си на 20, морето е до колене, а от още една порция пържени картофи какво може да ти стане? Е става ти, но го осъзнаваш доста късно. Така стана и при нас -инсулинова резистентност, автоимунни заболявания, лоши кръвни изследвания, пълен пакет. Време беше да се вземем в ръце, да започнем да се храним правилно и да спортуваме. Когато казвам правилно, имам предвид правилно за нас. Не подтиквам никого, не казвам, че моят начин на живот е най-добрият или най-правилният. Добър е за мен. Стандартната практика при диагностициране на нещо в България е да ти изпият лекарства и да ти кажат, че ще си ги пиеш цял живот. Ние решихме, че това не е опция. Основният принцип на нисковъглехидратното хранене е намаляването на приеманите въглехидрати, а тези които се приемат да са от “добрите”, за да накараме тялото ни да започне да изразходва мазнини вместо въглехидрати. В интернет лесно можете да проверите броят въглехидрати в 100гр продукт и да направите малка сметка колко въглехидрати на ден приемате. А дали организма има нужда от всички тях? Ние се бяхме докарали до там, че да не можем изобщо да ги обработваме и директно да ги складираме като излишни килограми тук там. Намалих приема на въглехидрати на около 40 на ден, като не спряхме млечните. Картофи, ориз, паста – довиждане! С всичко това успяхме да оправим всички здравословни оплаквания, свалихме много килограми, не сме боледували от вируси или грип, подобрихме качеството на съня си, на кожата, на косата. С опознаване на режима открих научни статии и изследвания, които доказват благотворното му влияние върху астма, аутизъм, епилепсия и много други. С напредване на времето, което му посвещавам, открих толкова варианти за замесване, открих нови вкусове, започнах да правя толкова торти, че трудно бихте повярвали, че са режимни. Днес у дома няма да откриете захар, нито дори кафява, нито бяло брашно..и не съжалявам. Не ми липсват, нито те, нито картофите, нищо. Защото знам кое как се отразява на организма ми, и знам колко мога да изям без притеснение. Радвам се, че в това ми приключение срещнах страхотни хора, като например – Инес и Габи Субашки от IFS, защото без спорт сме за никъде. Инес има хиляда и една полезни статии за по-добро хранене, някои дори за приема на въглехидрати. Нейните материали и насоки ми помогнаха много да формирам мисленето си и ме докараха до тук.

Реших да се включа в едно 60 дневно кето предизвикателство – https://ketodietapp.com/, тъй като съм си поставила цел с килограмите, които да сваля до Септември. Кето диетата намаля приема на въглехидрати до 20 на ден, според тов. Според изготвеното меню в програмата са повече, но като цяло предизвикателството е насочено за американският пазар и след като го преправим за нашия вкус можем да ги достигнем без проблем.  Смятам в следващите 60 дни да описвам менюто всеки ден и това как ми се отразява и да допълвам всякакви наблюдения които имам около режима.

Ден 1 и 2 минаха много лесно. Определено тренировка след чия пудинг за закуска не е сред най-силните ми тренировки, но поне обяда и вечерята бяха обилни и засищащи. За обяд фритата на фурна, за вечеря сьомга на тиган със сос от крема сирене и краставичка.

Ден 3, бях отвикнала да закусвам яйца, защото се бях пренаситила и последният месец закусвах зеленчуци, сирене и маслини. За обяд довърших вчерашната фритата. Импровизирах по рецептата за пиле и се получи нещо много интересно .

Ден 4 вечерята беше лека както обичам след тренировка вечер. Чувствам се добре, не усещам липса на нищо и не ми е лошо.

Ден 5 чия пудинга веднага беше преобразуван с бадеми и кокос – доста по вкусно. За обяд пилешко филе с малко сметана, защото месото изобщо не е мазно. Салата, която вечерях беше интересна, но като че ли нещо и липсваше, виждам, че я има отново в графика, така че ще и измисля нещо 🙂

Ден 6 за закуска нищо ново, виж обяда беше друга работа. Ако сте пропуснали рецептата ми за Кето хлебчета, сега е момента да се коригирате. Първо не можех да си представя, че тези съставки ще се съберат под формата на хлебчета, после не можех да си представя, че нещо така малко, въздушно и леко може да те засити за над 6 часа без да ти донесе тежест и дискомфорт.

Ден 7, направих първите мерки и имам по 3-4 см разлика. Доволна съм не само заради мерки, а защото продължавам да се чувствам добре и имам достатъчно сили за тренировки. Менюто днес съдържаше омлет, отново въздушния бургер, а за вечеря свински котлет с пюре от карфиол.

Ден 8, мина в размишления как може в този хладен ден да ми се яде таратор. Може, защото не ям млечни 😀 Закуската беше лека (шейк с кокосово мляко) и огладнях доста рано, но за сметка на това поне обядвах и вечерях обилно. За обяд тиквички с пържено яйце, за вечеря отново котлет. Отбелязвам, че въпреки притесненията които имам свързани с работата ми спя като къпана. А обикновено стреса ми се отразява доста зле на съня.

Ден 9, утре е деня, за който се притеснявам ужасно много, но наистина дори не е толкова силно психически и физически изразено. Предполагам е отражение на диетата ми, защото по принцип съм силно притеснителна за някои неща и наистина ми се отразява. Преди време имах силно стресиращ период в живота и не спах в продължение на седмици и нищо не можеше да ме успокои. Сега бих сравнила стреса, но спя като къпана. Събуждам се отпочинала и имам достатъчно сили за деня. Менюто ми беше опростено, защото правих 2 торти. И двете бяха полезни, но не ме изкушиха 🙂

Ден 10, закуската с чия все повече започва да ми харесва. Изобщо не очаквах, че ще ме засища така добре. Този път беше с какао, орехи, кокос и бадеми. Обяда беше след доста притеснителна работна среща и ми подейства много благотворно да го хапна вече успокоена. За вечеря отново салатка. Както виждате тези 2-3 дни нямам много време за готвене и го карам по-просто от обикновено, но дори така организма ми се чуства добре и пак получава всичко, което му трябва 🙂

Ден 11,  последните няколко дни имах проблеми със съня, т.е. спях по-малко от колкото спя по принцип и това разбира се ми се отразява винаги. Кантара се е закотвил, но това не ме притеснява, защото усещам разлика в мерките. Отчитам, че вече я няма психическата бариера и страх, че кантара не показва по-малко. Нещо, което признавам ми отне месеци ! Другото важно е, че обяда ми беше с колегите на вън и пак беше режимен. Защото това, че спазвате някакъв вид хранене не означава, че трябва да сте нон стоп затворени у дома или с кутиите 🙂

Ден 12 Плана за закуска беше друг, но щом видях Кокосовите палачинки на Инес реших, че ще направя и за нас, но режимни. Моите бяха само от яйца, кокосово брашно и бакпулвер. Гарнирах с маслини и прошуто. Обяда беше като за петък – пица от така нареченото fat head тесто. Т.е. разтопена моцарела. Вечерята беше на вън и се поглезих отново.

Ден 13, смалих си брачната халка с 5 размера. Малка, но съществена победа за мен 🙂 за закуска чия пудинг, обяд при баба и дядо – свинско с прясно зеле. След изключително силовата работа, която свърших си позволих да си набера шепа къпини. Още не бяха напълно узрели , но пак бяха идеални.

Ден 14, работата от предният ден си каза своето – спах над 10 часа. Късната закуска реших да бъде по-лека и използвах чия пудинга, който си взех за всеки случай.  След това опитах от кокосовият кекс, който бях приготвила за мъжа ми. Обяда беше пържола на скара с гарнитура кюфте – нищо сложно. След няколко часа път нямахме сили за приготвяне на нещо специално и просто нарязахме разни благинки. Количеството въглехидрати днес беше малко по-високо от обикновено, но определено организма ми имаше нужда от възстановяване след вчера.

Ден 15, отново в моята кухня и отново в рамки. Дори импровизирах и приготвих чудесна пилешка супа без картофи, със застройка от сметана и яйце. Определено смятам, че супите в този режим се подценяват и че с много малко промяна можете да постигнете добър резултат.

Ден 16, тъй като времето е много топло започвам да обмислям кето сладолед. Даже формички си закупих и открих и прекрасната белачка, с която можеш да си правиш нудъли от зеленчуци. За вечеря отново омлет. Изобщо пълноценен ден от всякъде.

Ден 17, определено нудълите от тиквички ще станат много любими у дома. Днес са във вариант с пилешко месо. Закуската беше от бъркани яйца с пресен розмарин, ако не сте опитвали – препоръчвам!

Ден 18, не бях приготвяла домашна шунка от дост време, днес си сварих за добавка към яйцата. Тук съм описала как я приготвям. Първи опит за кето сладолед – кокосово мляко с горски плодове, има какво още да се пооправи. Обяда в офиса – мини кюфтенца със зелена салата,а вечерята омлет с козе сирене.

Ден 19, за обяд довършвам кюфтенцата със зелева салата. За вечеря ще се поглезя – пилешко филе със сусам, запечено на сух тиган. 1000 пъти по-добро от дълбокопържените корфлейксови подобия.

Ден 20, започвам да се разболявам, което не ми се е случвало от поне година и малко се шокирах. Закуската беше стабилна – кокосови палачинки с авокадо крем, за обяд гъбена супа. Супа е силно казано, защото са гъби, вода, лук и сметана, но е достатъчно за сгряване на болната ми душа. За вечеря измъчен печен сафрид – измъчен защото бях решила, че ще е на скара, а с тези малки рибки и безкрайно трудно.

Ден 21, живота започва бавно да се връща в мен, след силна тренировка в залата. Най-накрая открих време да опитам бургера на Биляна Йотовска и Бум Бургер  – без хлебче. Искам да кажа, че е уникален – по принцип, месните продукти в Бум бургер винаги са добри, но това, че имат алтернатива на бургер без хлебче е страхотно ! Отново се мерих, поредните 4-5 см изчезнаха. Хубавото е, че съм прибрала много сантиметри, а килограмите ми не падат толкова драстично. Тоест, аз вече нямам нужда от много свалени килограми, а по-скоро от прибиране 🙂 за вечеря отново супата от гъби.

Ден 22, деня на голямото готвене. Тъй като все още не съм на 100% реших да остана у дома, за да не заразя колегите. Закуската ми беше лека и пригладнях доста рано. За сметка на това пък обяда ми беше доста обилен – бутче, под чиято кожа сложих сметана, горчица, розмарин и прошуто, нещо като рататуй и люти чушки с бекон – все пак имам да боря вирус. Преди тренировка хапнах една fat bomb – a, за да имам сили.

Ден 23, вече съм почти здрава и отново се отдадох на готвене. Направих една пилешка супа, но тъй като е само пиле, чушка и лук ми хрумна да добавя едно бурканче от лапада на мама. Ами неочаквано добра комбинация стана 🙂 за вечеря добавих страхотна Азиатска салата със сос тахини .

Ден 24, докато все още си мисля, че съм болна ще използвам 🙂 по принцип у дома субпродукти се готвят много рядко, защото мъжа ми не обича. Но сега нали съм “болна” и си имам цяла собствена тава с дробчета. Смятам следващите дни да си я прихапвам

Ден 25, абсолютно си възвърнах силите, смятам че това се дължи и на това, че не прекъснах тренировките си. Върнах се в офиса с пиле със сметана, а за вечеря довършвам дробчетата.

Ден 26, бяха ми се прияли сандвичи и реших да приготвя един Хляб от ленено семе

Ден 27, продължавам да закусвам хлебчето, мога да кажа, че започва да ми харесва все повече и повече!

Ден 28, днес освен прекрасните ребра, които приготвих, реших, че заслужавам и една торта. Изцяло сурова, без подсладител иделана за режима – Сурова торта Гараш

Ден 29, най-обичам да готвя по бързата процедура. Всичко в гювеча, на 100 градуса и лягам да спя след тренировка. След 2-3 часа всичко вътре е идеално. А така ми позволява да добавям и нещо нережимно, ако готвя за гости или половинката.

Ден 30, на средата на приключението съм ! Изключително доволна съм, че се заех, не само заради свалените килограми и сантиметри, а за да преценя за себе си до къде мога да стигна, да се науча да слушам тялото си и да открия цяла вселена нови вкусове. Например преди бекона не беше лош, но сега съм направо пристрастена към хръпкавият препечен бекон 🙂 нямам търпение да минат и останалите 30 дни и да поема на дълго чакано пътешствие, което чакам с нетърпение и малко страх. Нетърпение защото е късният и дълго спестяван меден месец, и страх дали там ще се справим с яденето 🙂 закуска с любимият ми препечен бекон, обяд кюфтенса с бекон, вечеря пъстърва под хартия.

Ден 31, днес горещото време и неправилно разпределеното време ме подтикнаха към ядене на много слата. Все пак сиренето ми е повече от зеленчуците, така че няма да страдам много. А и на обяд изядох един суджук.

Ден 32, отново закусвам ленено хлебче. За обяд реших да направя броколи, защото в другата част на тавата без проблем мога да сложа карфиол за половинката. Ако се чудите защо не консумирам много броколи и карфиол, които са много характерни за този режим, сега е момента да ви кажа, че по принцип от тях се подувам. Но това не ме спира поне веднъж – два пъти да се разнообразявам. Вечерята беше дълго планувана и дълго забавена (защото половинката 3ти ден забравя да извади пилето от фризера …). Рецепта тук

Ден 33, приключвам хлебчето от ленено брашно. Все повече го одобряваме у дома. Идеална консистенция, ненатрапчив вкус и може да се съчетае с всичко. Обяда отново беше нудъли от тиквички, този път с бекон и каперси. За вечеря след тренировка заложихме на бързи кебабчета с гарнитура от кюфте и малко домашна Снежанка.

Ден 34 започна с кокосови палачинки и сношната Снежанка. Крем супа от карфиол за обяд. Както съм споменавала старая се уикендите да ядем редовно супи. А крем супите ми позволяват да сложа всички, което половинката не обича да яде, защото никога не разбира какво има вътре 🙂 вечерята беше под формата на плато с благинки – зелена салата с майонеза от авкадо, горгонзола, яйце, люти чушчици и филенце.

Ден 35, неделно глезене. Обичайните яйца и бекон преди тренировка, за обяд – пица. А вечерята беше лека, защото обеда определено ме засити много. Неделното мерене мина повече от задоволително. Още няколко сантиметра са се прибрали.

Ден 36, хладното време ме кара да си мисля за зимни манджи. По принцип половинката не е привърженик на киселото зеле с месо (не, че в средата на август мога да намеря кисело зеле де), но когато сам предложи да направя прясно нямаше как да откажа.

Ден 37, днес закуската беше приготвена от половинката – бъркани яйца с бекон. Обяда и вечерята бяха по-леки. Ако не знаете, сега е момента да ви кажа – можете да консумирате млад, зелен боб, без образувани бобчета в него 🙂

Ден 38, направих домашен пастет. Не е като магазинския, но този път поне нямаше натрапчив вкус на пил.дробчета, нещо което аз не харесвам и за това не съм правила до сега. Обяда беше пилешката корма, която описах тук. За пореден път се убеждавам, че карфиола не е моят зеленчук. Въпреки, че голям процент кето и нисковъглехидратни рецепти го използват мен просто ме подува и ми създава ужасен дискомфорт. Страннотот е че преди да мина на кето нямах чак такива оплаквания. Вечерята след тренировка беше голяма пържола със зелена салата и цяло авокадо.

Ден 39, не бях яла сурови боровинки никога. Естествено, че сега им е сезона, точно когато съм в режим 😀 купих все пак и си опитах няколко с кокосови палачинки за закуска. Определено и за в бъдеще ще взимам пресни. Обяда трябваше да е патладжан с кайма, но се оказа, че каймата ми е свършила. А аз от много време не купувам спорадични неща, та ги натъпках със сметана и сирена. Много добре. Вечерята стандартни кюфтенца.

Ден 40, днес нямах много апетит и реших да заложа на по-леки храни. Закуската беше топка моцарела и няколко лентички чушка. За обяд френска супа от зелен боб, на която вкуса и си беше български, май само цената беше френска 😀 за вечеря отново кюфтета.

Ден 41, Реших, че в събота можем да се поглезим и отделих много време на закуската – лененото хлебче, доста алка част от сместа изпечена на тиган обаче. Всеки гарнира според режима си. За обяд кюфтета от тиквичка на фурна с майонеза от авокадо. На вечеря цяла тава с крилца и филм с приятели.

Ден 42, закуската беше яйца с бекон, но съм пропуснала частта със снимката. Кафето след тренировка беше придружено от “торта”. За обяд тествах новият си чугунен грил тиган. Мисля, че ще се разбираме добре с него. Вечерята беше прясно уловена рибка.

Ден 43, отново работна седмица. Днес закуската беше от половинката – бъркани яйца. За обяд пиле с подправки с аромат на дюнер и изостаналите зеленчуци от грила. Вечерята беше лека зелена салата със синьо сирене и малко рибки.

Ден 44, не знам как но успя да направя една голяма кокосова палачинка и да я обърна без да я разкъсам. Без да му мисля много я намазах с авокадо. Мислих да правя нещо като пай, но не съвсем за обяд и вечеря. Не съм сигурна как да го нарека, но се получи вкусно. Покрих тава с кръгчета тиквичка и ги залях със смес от яйца, сметана и сирена. Идеално за кутия за офиса. Тъй като след няколко седмици заминаваме на меден месец, а аз се занимавам активно с организацията на всичко осъзнавам, че имам проблеми със съня. От много време не ми се беше случвало, но най-вероятно се дължи на по-ниският прием на въглехидрати.

Ден 45, закусихме бързо хлебче от ленено башно, този път половин доза и по-скоро под формата на питка. За мен с домашният пастет, за него с магазински.  Обяда беше от шведските кюфтенца на Веси от No Sugar 

Ден 46, отново нямам много апетит и карам по-леко. Бъркани яйца, пилешка супа и салатки.

Ден 47, за закуска реших да направя бисквити, защото са бързи за хапване. Липсата на топла вода ме принуди да направя една голяма и то в тиган. Важното е, че е вкусна. За обяд и вечере печени пилешки наденички със салати.

Ден 48, закуската беше рано, а и ни предстоеше пътуване кум морето, за това реших да добавя и малко домат, за да издържа сита по-дълго. Обяда и вечерята бяха по заведения – кюфтета и сафрид.

Ден 49, понеже знаех, че 3 дни няма да съм си в нас и че на подобни места всички наблягат на баници/принцеси за закуска. За себе си подготвих фокача предварително. В затворена кутия издържа докато се върнем и даже тогава изядох последното парче. Обяда беше заешка супа с миш маш, а вечерята като за сватба на плажа – риба и мезета.

Ден 50, закуската е лека, само главата ми тежи от снощното вино. Обяда беше за последен път на вън – омлет, за това нямах търпение да се прибера и да си направя една супа. Топла пилешка точно като за студеното време, което ни посрещна в София.

Ден 51, обратно в офисната рутина – бъркани яйца и довършване на пилешката супа. За вечеря добавих и салата с нещо като пърленка/палачинка от кокосово брашно.

Ден 52, бърза питка от ленено брашно. Използвах последното купено и смятам да не ползвам купешко никога повече. Меля си сама ленено семе и брашното от него става доста по-мазно, а печивата бухват. Купешкото има консистенция и цвят на пясък и е сухо. За обяд и вечеря зеленчукови кюфтета от наличното в хладилника – тиквички, патладжани, лук и малко чушка. Всичко запечено на кубчета, след това разбито в робот. С помощта на две яйца ги оформих като кюфтета.

Ден 53, бързи яйчица за закуска, с омлет за обяд. Вечеря кюфтета със задушени зеленчуци.

Ден 54, Бурканите ми яйца бяха придружени от половинка домат, но пък той беше домашен и нямаше как да го пропусна 🙂 За обяд и вечеря направих разкошни пълнени чушки – 6 дебели зелени чушки ги разполових и почистих. Запазих дръжчиците за красота. Глава лук, 2 морковчета и стрък целина задуших в масло, добавих 500гр кайма с малко вода. Задуших я 15-20 мин и подправих със сол, черен пипер, куркума, риган и чубрица. Добавих 2 лъжици заквасена сметана, обърках го и напълних чушките. После ги пекох още 20мин във фурната на 200гр.

Ден 55, кокосови палачинки с крем от заквасена сметана и печени чушки. За обяд и вечеря Рибена супа със сметана и сьомга.

Ден 56, купих си пушен бекон, но не е “моето нещо”, защото не е мазничък. След като го запека на тигана става доста сух, даже яйцата след това ми залепнаха и реших да им добавя малко гауда . За обяд кето дюнерите, които бяха точният неделен джънк без угризения. Вечерята беше с лек и бърз миш маш със сметана.

Ден 57, вижда му се края. Днес менюто е като по учебник – бъркани яйца с все така сухият бекон, за обяд пиле със сметана и зелена салата. Вечерята след тренировка – кюфтета.

Ден 58, все още се боря със сухия бекон и се налага да си добавям мазнини от нещо друго. За обяд омлет с последният бекон и червена чушка. Вечерята салата от спанак с малко бекон и каперси и дробчета с лук.

Ден 59, към бърканите яйца добавих и краставичка. Обяда беше лек и бърз, защото правим лютеница и не ми се занимаваше с готвене. Киселото мляко не е препоръчително, но на мен ми подариха 1 буркан високомаслено, домашно мляко и реших да си го хапна на таратор. За вечеря пъстърва на скара.

Ден 60,  закуската беше направена от половинката. Бях решила, че няма да готвя и ще изляза на обяд с колеги, а вечерта бях по разни събития. Хапнах прекрасни броколи със сметана и кашкавал. За вечеря кюфте отново с броколи и краставици.

Приключвам тези 60 дни доволна. Доволна съм, че го направих, опознах тялото и рекациите си доста повече, видях и на какво съм способна стига да го поставя за цел. Официално съм с 6.200 кг по-малко. Установявам за себе си, че кетото не е режим, който бих следвала цял живот, определено с малко повече въглехидрати се чуствам по-свободно и по-добре, но беше добър опит, от който си извадих много поуки. Сънят ми страдаше осеаземо, и от време на време получавах подувания на корема, които бяха изчезнали по принцип.