Нисковъглехидратно в страната на въглехидратите

Не мислех да пиша подробен разказ за това какво ядохме тези 2 седмици, докато пътувахме из Америка, но няколко зададени въпроса ме подтикнаха да седна и да разкажа малко. Пък то малкото взе, че стана много…

Първо ще започна този разказ с обяснението, че никога през тази почти една година, от както се храним нисковъглехидратно, не съм се заричала, че аз въглехидрат повече през живота си няма да хапна. Че ако го направя ще съм провал, ще разваля всичко, че си „прецакам диетата“ и тн. Това е промяна на храненето за цял живот, а не диетка с краен срок и това, че 1 път ще изядете порция картофи не означава, че сте се върнали в изходната точка. Така че не очаквайте крайни изказвания или менюта и тук.

 

Колкото повече наближаваше отпътуването ни, толкова повече се замислях как ще се справим. Като за начало много държахме да наемем квартира с кухня. Не само защото за толкова дълъг период е по-изгодно от спане в хотел, но и защото ще имам свободата на „собствената си кухня“. Аз съм странен човек и готвя винаги, такива неща като „Ама нали си на почивка, защо не си починеш“, просто не важат за мен. Аз готвя навсякъде – в хотели, на каравани, на море, на планина. Няма сила, която да ме спре, защото за мен е изключително приятно и успокояващо, а не затормозяващо и изморително действие. След като намерихме квартира, започнаха моите размишления за по-важният въпрос – какво ще ядем по време на престоите на летището. Предстояха ни два полета с много храна, но и 9 часов престой между тях. Никога не бях летяла през Доха, но имайки представа какво се предлага за ядене (и да не забравяме на каква цена ?!?!?) по летищата не бях много обнадеждена. Искам да ви кажа, че можете да пренасяте храна в ръчният багаж без никакви притеснения и ограничения. По предложение на половинката ние си носехме бананов хляб. Знаех, че в самолета ще ядем хубава храна (разбирайте манджа, а не сухотевини), за това си позволих да заложа на нещо по-солидно, тъй като не бях сигурна как ще протекат тези 30 часа и дали няма да се наложи да сме будни през цялото време.

 

За храната по време на всички полети мога да кажа само, че беше много вкусна. След кратко проучване в интернет в чудене дали да поръчаме предварително някакви менюта, реших да изберем Безглутенови. Според информацията в интернет Диабетичното меню винаги съдържа ориз, а аз исках да го пропуснем. В първият ни полет ни сервираха Пиле със зеленчуци на скара, оризовка, свежа салата и свежи плодове.

22290298_10155076391684150_2102259028_n

Само оризовката пропуснах, защото изобщо не ги харесвам.

На летището кацнахме късно следобед и прекарахме почти цялото време в разходки. Следобядвахме с бананов хляб и поехме към дългият 14 часов полет. Тъй като се лети изцяло през нощта и спахме сме пропуснали едното ядене. Второто беше бяла риба с доматен сос и гарнитура от кафяв ориз и задушени зеленчуци, свежа салата и пъпеш. Имаше и безглутеново бяло хлебче, което пропуснах.

22290312_10155076385424150_623937298_n

Пристигнахме в Ню Йорк ранната утрин и след само около 3 часа успяхме да минем през цялото летище, почти всички нюйоркски квартали, Ню Джърси и да стигнем града, в който беше квартирата ни.

22264546_10155076390054150_822157441_n

Линдхърс е малко градче в Ню Джърси, на 20км от Ню Йорк, страшно спокоен и организиран град. След като си оставихме багажа се насочихме към супермаркета, чието местоположение бях проверила предварително. В американските градове малки магазини тип супера на ъгъла няма. Там има големи магазини, в които всички пазаруват с кола. Ние обаче нарамихме по една раница и с ръце в джобове отидохме на пазар. Когато си свикнал на някакъв вид хранене пазаруването е много лесно, независимо къде се намираш. Заложихме на свежи зеленчуци, които ще можем да ползваме за салата и за печене.

22290229_10155076390759150_2137179025_n

Малко различните мерни единици ни затрудниха, но бързо влязохме в час. Страхотни бейби морковчета, зелени салати и марули, свеж зелен боб, лук, домати и краставици. Много яйца и още повече бекон. Боже ! За американският бекон мога да напиша ода. Няма нищо общо с нищо, което съм виждала на бг пазара. Има друг вкус, изглежда по друг начин като се готви, абе разкошотия. За хора като нас си е истинска благодат. И чедър – много чедър. 15 дни закусвахме бъркани яйца с чедър и печен бекон и да ви кажа мога още. Няма да ми омръзне.

21751458_10155022294704150_2739259949786407567_n

Купувахме няколко различни марки бекон, не от подсладените варианти, или от тези с кленов сироп или от кой знае какви други извратени неща, които се продаваха, а най-обикновен сурово-пушен. Другото, което купихме беше пилешко месо и телешка кайма. Имахме храна за няколко дни, нямаше какво да ни притесни. Хапнахме първите бъркани яйца с бекон и заспахме щастливи (нищо, че беше на обяд..).

21751665_10155022294759150_269702092805051477_n

Още преди да заминем бяхме решили, че на място ще си закупим кутии и ще си носим храна. Искам да ви кажа, че там е благодат да си носиш и ядеш на вън. Във всеки парк има хиляди маси и столчета (и никой не ги краде…)и хората излизат от огромните небостъргачи, за да хапнат на слънчице. Никой не се притеснява, не се срамува и абсолютно най-нормалното нещо на света е да ядеш домашно приготвена храна (не коментирам качеството и като цяло).

22281051_10155076390214150_617589299_o

Притеснението, което имах, че може би няма да има къде да седнем да ядем отпадна още с излизането от метрото и попадането ни в един от парковете в Манхатан. По-голямата част от времето си прекарахме с храна, която ние сме си подготвили – обикновено печено месо/кюфтета със запечени зеленчуци или салати. Бързо за приготвяне, а и като метнеш да се пече си свободен.

22278543_10155076389919150_665195831_n

Само стискаш палци противопожарната аларма да не се разпищи. Това нещо е най-големият враг на всеки уважаващ се кулинар. Разбирам защо никой не готви, защото ако трябва постоянно да слушаш бипкането сигурно ще полудееш.

21687471_343478136112629_7507197463102683837_n

За да си го представите образно ще ви кажа, че алармата се включва и от завряла вода….а за кокосови палачинки пък да не ви говоря.

22278641_10155076388979150_1226859480_n

С подготвена храна, за нас оставаше удоволствието някъде между разходките да открием хубаво кафе където да починем и да прегледаме последните истории из фейсбук. И двамата със съпруга ми сме кафехолици, обичаме хубаво кафе, хубаво поднесено и ако може не в обстановка тип сладкарница Неделя. Америка е рай за такива места. И не, не говоря за Старбъкс или Коста. Това не са места с добро кафе, още повече за напитки без захар. Мога да кажа, че нашето място стана кафетерията Gregorys, където предлагат всякакви кафета, латета, макито, студените им варианти, поне 20 сладкиша и пакети с насипно кафе. Грегърис има навсякъде почти през 3-4 пресечки, обстановката е много приятна и модерна и винаги получаваш фигурка върху кафето от бариста.

22264783_10155076388769150_1589636955_n

Вярно, че малкото кафе обикновено е с размерите на 3литрово бидонче, но поне ползват хубаво кафе. За момента в София сме открили само две толкова хубави места – Chucky’s и Фабрика дъга и горещо ви ги препоръчвам. В България няма такава култура на пиене на кафе в движение. Ние обичаме да си седнем, а те взимат големите чаши и поемат на път по всяко време на денонощието.

22311842_10155076389869150_2030729591_o

Тъй като бяхме в Ню Йорк през есента при тях вече е започнала активната реклама на всичко с тиква. Почти всяка кафетерия имаше изнесен голям буркан, от който да опиташ най-новите напитки, които ще се предлагат през този сезон. Опитах тиквен чай в една много сладка чайна, след като се уверих, че в него няма захар.

22279241_10155076390464150_1529455682_o

На второто ни пазаруване в супермаркета открих нещото, което може би най-много ме учуди. В България, нутриентите на опаковката на всеки продукт се отнасят за 100гр или за цялата опаковка. Нутриентите на опаковката на американските продукти се отнасят *за порция. А порцията може да е безкрайно различна. За бекона са два резена, за сметаната ¼ чаша, за чедъра 1 резен. Знам, че в Америка се  пропагандира, че вредни са мазнините, въпреки че има много хора, които се хранят нисковъглехидратно. Но с тези описания не знам как се оправят честно. Така спазването на каквото и да е става трудоемко за пресмятане. Плана беше да не смятаме нищо, така че не знам колко въглехидрати на ден съм приемала, но при положение, че ядяхме месо,яйца,зеленчуци и масло или сметана не са били ужасно много. От многото американски групи, в които пиша, бях подготвена, че в супермаркетите се намират много нисковъглехидратни варианти на всякакви храни. Виждала съм снимка на блат за пица от карфиол, който се продава готов например. И до някъде бях обнадеждена, че може да попаднем на нещо такова и да тестваме нещо ново. За съжаление в двете вериги, които ползвахме нямаше нищо. Хиляди обезмаслени и нискомаслени продукти, много голям избор на мексикански продукти, италиански продукти и обезмаслено, обезмаслено, обезмаслено! Впечатление ми направи, че цените на био продуктите не са много по-високи от цените на другите продукти, което от наблюденията ми в България не е така. И че избора на зеленчуци е огромен, свежите зеленчуци се държат в лед и няма нищо дори и с малко петънце. Ако има, то веднага се преоценява.

22292163_10155076390894150_177699155_o

Има само едно силновъглехидратно нещо, което може да ме разклати и да си го купя без никакви възражение – сладолед Ben’n’Jerry’s. Опитвала съм италиански джелато и е хубав, но за мен само Ben има място в сърцето ми. Нямаше как да не се отчета, само 2 пъти – веднъж с бисквитки и веднъж с карамел. Не съм чела съдържанието, не искам. Когато 15 дни ходиш по средно 20км на ден можеш да си позволиш насладата на един хубав сладолед.

Untitled

Другото въглехидратно нещо, което по план трябваше да изядем са канолите от сладкарницата на Карло. Точно онзи Карло от предаването с тортите. О знам какво съдържат, но ми беше мечта да опитам каноли от години. И щом имаш възможността да посетиш оригиналната сладкарница в Хобокен, не може да пропуснеш.

22237454_10155076388444150_1901322236_n

Канолите бяха прекрасни, дори не много сладки (и това от хора, които не ядат захар от година), с много приятен канелен вкус. Определено нещо, за което се замислих в нисковъглехидратен вариант, но мисля, че още много имам до там.

22281344_10155076388649150_759456362_o

Всичко друго е безкрайно захаросано и напудрено. Според интернет сладкарницата има много посещения и опашки след 11h, въпреки че в Ню Йорк има още 2 сладкарници от веригата, ние уцелихме много спокоен момент и успехме да позяпаме свободно.

22290637_10155076388619150_1479105054_o

Както вече ви казах там никой не готви, всички се прибират от работа с торби с храна, защото всяко заведение предлага взимане за в къщи. Нас бургери и сандвичи не могат да ни изкушат, при положение, че имаме месото, сосовете и салатите да плащаме за хлебчето не ни се стори добра идея, решихме да тестваме китайската кухня. Пиле със зеленчуци означаваше пиле с броколи, гъби и малко бамбук, но приятната изненада беше, че към яденето можеш да избираш гарнитура ориз – бял или кафяв. Кафявият ориз беше много хубав и е страхотна идея, която надявам се някога да навлезе и при нас.

22237433_10155076388114150_741179550_n

И докато през всички разходки в Ню Йорк и околността нямах никакви притеснения какво ще ядем, то предстоящото пътуване до Вашингтон много ме притесняваше. Бяхме си взели организирана екскурзия с автобус и хотел. Което значи, че хладилник няма да има със сигурност и че до някъде ще трябва да се съобразяваме с чужди часове за спиране и ядене. Приготвихме си сандвичи и не съжалявам за избора ни. Ако поне имаше хладилник избора щеше да е малко по-различен, но не съжалявам. Избрахме неамерикански пълнозърнест хляб (поне по-малкото зло от сладките козунаци, които те ползват за хляб) и заложихме на телешки бургери, чедър, бекон и марула.  Много се раздвам, че имахме готова храна, защото късното ни пристигане вечерта беше малък шамар по розовата представа, която си бяхме изградили за Америка. В посетените до тогава градове се чуствах изключително безопасно, във Вашингтон ни казаха, каквото и да правим да не излизаме сами, да не отваряме и хотелската стая на никого (да, на вратата имаше и 2 резета). Ако бяхме решили, че ще излезем да си търсим магазин на място, щяхме да си легнем гладни сигурно. В последствие проверих и се оказа, че там престъпоността е доста висока.

21764777_10155050618284150_4716568715938788285_n

Изключително интересно беше минаването ни през Ланкастър – място характерно с това, че е дом на една от най-големите общности амиши. Те са силно религиозни и са избрали да живеят само с това, което могат да произведат със собствените си ръце. Всички са фермери, правят си зимнина, отглеждат всякакви животни. Може би и вие като нас ще си помислите, че то до някъде и ние сме амиши явно.

22251268_10155076387479150_879425586_o

22278666_10155076387019150_718923219_n

22278939_10155076387239150_1228328341_o

Както се казва, всяко хубаво нещо има своя край. Така и нашето пътешествие трябваше да приключи. На следващият ден полета ни беше рано сутринта, което значеше, че трябва да тръгнем много, много рано. Нямахме желание за закуска, не ни се тръгваше. На летището след като минахме всички проверки и ни беше ясно, че това е то, решихме да изпием по едно последно кафе и да намерим бленуваният от моят съпруг мъфин. Пихме най-ужасното кафе на света и си разделихме едно шоколадово кексче. За мен беше прекалено сладко, така че той си го получи почти цялото 🙂 По време на полетите обратно храната отново беше много вкусна – пиле със задушени зеленчуци, странният дълъг ориз с къри, свежа салата и свежи плодове.

22291862_10155076385524150_1665673225_n.jpg

Второто хранене беше с омлет с някакво месо, задушен спанак и печен домат, кисело мляко и плодове. И мъфин 😀 така както 2 седмици половинката се чудеше да яде ли мъфин или не, така в този ден получи цели 3 !

22237356_10155076385464150_483984079_n

Този път не носехме нищо за престоя в Доха, защото плана беше да се възползваме от безплатната екскурзия, която предлагат до града и да си купим нещо месно и интересно, но заради забавяне на полета всички места бяха заети. Проспахме почти целият престой, така че не остана време да го мислим. А и в самолетите наистина ни хранеха много добре. А ние като добри деца си папкахме почти всичко. Според мен безглутеновото меню е идеално приложимо за нашата диета, ако изядете всичко  няма да надхвърлите с много въглехидратите, ако пък решите, че няма да ядете нещо, като мен, няма да останете гладни. Знам, че много малко хора правят избора, който правя аз с готвенето навсякъде, но мога да ви гарантирам, че и само на магазинна храна можете да оцелеете без проблем. Във всеки супермаркет се продават цели печени пилета и ребра. Има много варианти на салати, в пликове като при нас, насипно от свежа витрина. Избора от меса, колбаси и кашкавали е значително по-голям от този при нас. Храната, която се предлага по улиците е предимно арабска/кашерна или мексиканска, но се различава от нашата, защото винаги е порция, а не свито на дюнер. Пържени картофи не се предлагат, гарнитурата обикновено е от ориз.

21950954_10155056063494150_1272981265439007106_o

Избора в супермаркета е изключително голям и за много прилична сума можеш да се храниш нормално без да си спестяваш нищо. Въпреки, че ядохме сладко и сандвичи (тъй като кафевият ориз аз не смятам за толкова голям проблем) и двамата се върнахме с по 2кг по-малко. Всичко благодарение на ежедневните дълги разходки и спазването на режима през останалото време 🙂

За втори път посещавам Ню Йорк и този път съвсем отговорно заявявам, че сърцето ми остана някъде там.. Била съм в различни градове, в различни държави и континенти, но Ню Йорк е нещо специално, което искрено ви желая да имате възможността да почуствате и опитате като мен. За мен остава надеждата, че някой ден ще бъде новият ми дом 🙂

22292479_10155076387744150_165553412_o

 

Advertisements

Author: healthywithdeni

В търсене на здравословната, но вкусна кухня.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s