Лоукарбър на път

Изяж Сицилия

Това пътуване започна мноого отдавна, като тайна изненада за рожден ден. И в крайна сметка се получи супер, пълно с толкова много храна, страхотни градчета, незабравими моменти и щури приключения.

Преди няколко години бяхме в Рим и останахме доста разочаровани от посещението там. Може би сме само ние, но наистина там се почувствахме добре само в старият квартал Трастевере. За това бяхме решили, че ако решим да дадем нов шанс на Италия, то този път ще бъде в някое малко градче. Така започна и моя план – полет до Катания, Сицилия. Сравнително кратък (то след последните 14 часови всичко е кратко де), и много изгоден полет, и още по-изгодна нощувки. С много малко организация събрах приятелите ни и запланувахме всичко за 3 дни. Съпругът ми разбра къде отива чак на летището (дори не му беше хрумнало, че отиваме на летището…).

Пристигнахме късно вечерта, направихме бърз план за следващият ден и легнахме да събираме сили. Квартирата, която бяхме избрали се оказа на чудесно място, близо до центъра, близо до рибният пазар, в средата  на старата част а градчето. В началото частта ни се стори малко западнала и пълна с емигранти, но бързо разбрахме, че в тази част на Сицилия просто населението е по-бедно, а емигрантите от Африка са неразделна част от пейзажа.

Това всъщност беше плюс и за нас, защото всички ресторанти и места за хранене, които посетихме бяха много евтини. Първият ден решихме, че ще посетим рибният пазар, ще потърсим супермаркет за пазар и ще се пошляем по уличките. Ако искате да хванете рибния пазар, трябва да идете рано. Казвам ви го, защото ние го изпуснахме 😀 видяхме само последните две щандчета, които предлагаха страхотна морска храна на много добри цени.

Навсякъде по уличките продават свежи зеленчуци и портокали – препоръчвам ви да пазарувате от тях, а не от супермаркета. В супермаркета обаче пък можете да откриете страхотна селекция от сирена и колбаси. Лоукарбър може да си умре много щастлив вътре!

За обяд решихме да посетим Виненият бар Разматаз – изключително артистично място, малки масички. Приемете, че могат да ви настанят на смесена маса, че менюто е само на италиански, написано е на голяма табела, която се разнася из ресторанта и не винаги ще се разберете добре (така Инволтините ми се оказаха с гарнитура от картофи, а пилето на половинката с ориз), но винената листа е безкрайна, а сервитьорите толкова колоритни, че бързо ще свикнете. Навсякъде се сервира хляб докато изчаквате храната.

Направихме бързо посещение в един огромен супермаркет, за да заредим с вино и мезета за вечерта.

Вечерята ни беше в може би в една от най-добрите тратории в града Тратория ла Пентолачия, а кухнята определено го доказа! Двете селекции от антипасти които избрахме да си делим покриха може би почти всичко характерно за района. В зеленчуковата имаше запечени тиквички, патладжани и картофи, капоната (която ми стана много любима и мисля скоро да ви я сготвя), лилав карфиол, мариновани зеленчуци и сирена. В морската имаше сардини, сьомга, скариди в масло и сурови малки скариди, октопод, панирана риба, черни миди и малки бели миди. За основно аз избрах рулца от патладжани с шунка и моцарела. Храната е чудесна, вкусна и с много качествени продукти, поради което празнувайки изобщо не усетихме как изпихме литър и половина вино 😀

Виното ни доведе и до много трудният следващ ден. Добре че си напазарувахме и успяхме да оцелеем на закуска За момента денят не изглеждаше никак розов, а ни очакваше вулкана Етна и китното градче Таормина. Пътят до Етна логично е само завои. Все пак целяхме да качим активен вулкан на височина от 3323м. Хм, оптимисти 😀 По това време на годината горе има сняг. Много сняг. Това, че е вулкан не означава, че е 30 градуса. Опитахме да стигнем максимално високо, но заради навявания два пъти щяхме да заседнем и се отказахме. Направихме 2 снимки, опитахме да видим върха, беше безкрайно студено и се отправихме към близката хижа. Там сред скиори и италианска реч осъзнахме, че имаме проблем с разбирането на това какво има за ядене всъщност. В крайна сметка се оказахме с паста всички. Но когато си в полите на Етна, сред хора, които не говорят английски, имаш ужасен махмурлук, просто си взимаш пастата и мълчиш. Но пък кога иначе бих яла паста с тиква и наденица.

След този обяд животът бавно започна да се завръща в нас. Бяхме готови за кафе, каноли и гранола. Районът е характерен с няколко неща  – канолите(пържено тесто с пълнеж от рикота, които са ми далеч от желанията), гранита (нещо като скрежина, която бях решила да опитам), артишок, аранчини(огромни топки от ориз и моцарела, които се панират)  и капонатата, за която вече ви споменах. Таормина е едно от най-красивите места, на които съм била. Разкошно кафе, никаква гранита, но дори само заради гледката си заслужаваше.

cof

28516842_10155426566419150_6739128337229436478_o

Вечерята отново беше в Катания. Отново много добър избор на място – Тратория У Фукулару . Бара с антипасти беше на самообслужване, което толкова ме привлече като идея, защото най-накрая щях да тествам артишока. Два вида артишок и няколко вида рулца от патладжани с различни плънки. Всички страхотни ! За основно избрах конско кюфте – мисля, че едно от най-добрите и сочни меса, които съм яла. Към него добавих лук с прошуто.

Последният ден прекарахме в Сиракуза. Съвсем случайно попаднахме в средата на пазара, който се оказа много богат и интересен. Огромен избор от морски дарове, много зеленчуци, които изглеждаха сякаш са откъснати току що, атрактивни подправки.

В центъра на Сиракуза, точно пред Дуомото вече намерих гранита, лимонена. Силно замръзналата част беше много хубава, вече разтопената обаче беше прекалено сладка за мен.

cof

Прекрасното слънце, сините води, малките улички и аромата от пицариите ни плениха много лесно, а с не много дискретното надничане в една от пицариите на крайбрежната улица бързо си избрахме място за обяд. Ядох пица и никак не съжалявам 😀 Мокрито ти си уникално място!

Беше мек, въздушен, богат на вкусове разкош. Някъде около средата на пицата вече се чудех как може нормален човек да изяде толкова много и помолих да ни ги приберат в кутия. Всичко там изглеждаше огромно, но безобразно вкусно! Предложиха ни десерт, който отказахме, но се оказа, че така или иначе се таксува…

28168629_10155428992639150_8926839692571862477_n

Решихме да продължим с разходката из малките градчета по крайбрежието преди да стане време за полета. Направихме и бърза последна разходка из Катания в търсене на магазин за играчки, но такъв просто нямаше! Хапнах патладжани за последно и отидохме на летището да се надяваме, че ще излетим.

cof

След като прекарахме 4 дни по суичъри и слънчеви очила се наложи да кацнем в най-голямата снежна буря. Но поне кацнахме!

Пренесох кило сирене и салами и сега ще ближа рани с тях. Така е с пътешествията – оставят те със страхотни спомени, малко тъжен, но и много решен скоро отново да пътешестваш 🙂

Когато тегля чертата, нещата изгелжадат така за двама човека:

път – 76 лв

спане – 220 лв

транспорт –  0 лв

забележителности – 8 лв

екскурзии – 0 лв

храна – около 220 лв

общо: 524 лв

Leave a Reply

Close
%d bloggers like this: