Изяж Сицилия

Това пътуване започна мноого отдавна, като тайна изненада за рожден ден. И в крайна сметка се получи супер, пълно с толкова много храна, страхотни градчета, незабравими моменти и щури приключения.

Преди няколко години бяхме в Рим и останахме доста разочаровани от посещението там. Може би сме само ние, но наистина там се почувствахме добре само в старият квартал Трастевере. За това бяхме решили, че ако решим да дадем нов шанс на Италия, то този път ще бъде в някое малко градче. Така започна и моя план – полет до Катания, Сицилия. Сравнително кратък (то след последните 14 часови всичко е кратко де), и много изгоден полет, и още по-изгодна нощувки. С много малко организация събрах приятелите ни и запланувахме всичко за 3 дни. Съпругът ми разбра къде отива чак на летището (дори не му беше хрумнало, че отиваме на летището…).

Пристигнахме късно вечерта, направихме бърз план за следващият ден и легнахме да събираме сили. Квартирата, която бяхме избрали се оказа на чудесно място, близо до центъра, близо до рибният пазар, в средата  на старата част а градчето. В началото частта ни се стори малко западнала и пълна с емигранти, но бързо разбрахме, че в тази част на Сицилия просто населението е по-бедно, а емигрантите от Африка са неразделна част от пейзажа.

Това всъщност беше плюс и за нас, защото всички ресторанти и места за хранене, които посетихме бяха много евтини. Първият ден решихме, че ще посетим рибният пазар, ще потърсим супермаркет за пазар и ще се пошляем по уличките. Ако искате да хванете рибния пазар, трябва да идете рано. Казвам ви го, защото ние го изпуснахме 😀 видяхме само последните две щандчета, които предлагаха страхотна морска храна на много добри цени.

Навсякъде по уличките продават свежи зеленчуци и портокали – препоръчвам ви да пазарувате от тях, а не от супермаркета. В супермаркета обаче пък можете да откриете страхотна селекция от сирена и колбаси. Лоукарбър може да си умре много щастлив вътре!

За обяд решихме да посетим Виненият бар Разматаз – изключително артистично място, малки масички. Приемете, че могат да ви настанят на смесена маса, че менюто е само на италиански, написано е на голяма табела, която се разнася из ресторанта и не винаги ще се разберете добре (така Инволтините ми се оказаха с гарнитура от картофи, а пилето на половинката с ориз), но винената листа е безкрайна, а сервитьорите толкова колоритни, че бързо ще свикнете. Навсякъде се сервира хляб докато изчаквате храната.

Направихме бързо посещение в един огромен супермаркет, за да заредим с вино и мезета за вечерта.

Вечерята ни беше в може би в една от най-добрите тратории в града Тратория ла Пентолачия, а кухнята определено го доказа! Двете селекции от антипасти които избрахме да си делим покриха може би почти всичко характерно за района. В зеленчуковата имаше запечени тиквички, патладжани и картофи, капоната (която ми стана много любима и мисля скоро да ви я сготвя), лилав карфиол, мариновани зеленчуци и сирена. В морската имаше сардини, сьомга, скариди в масло и сурови малки скариди, октопод, панирана риба, черни миди и малки бели миди. За основно аз избрах рулца от патладжани с шунка и моцарела. Храната е чудесна, вкусна и с много качествени продукти, поради което празнувайки изобщо не усетихме как изпихме литър и половина вино 😀

Виното ни доведе и до много трудният следващ ден. Добре че си напазарувахме и успяхме да оцелеем на закуска За момента денят не изглеждаше никак розов, а ни очакваше вулкана Етна и китното градче Таормина. Пътят до Етна логично е само завои. Все пак целяхме да качим активен вулкан на височина от 3323м. Хм, оптимисти 😀 По това време на годината горе има сняг. Много сняг. Това, че е вулкан не означава, че е 30 градуса. Опитахме да стигнем максимално високо, но заради навявания два пъти щяхме да заседнем и се отказахме. Направихме 2 снимки, опитахме да видим върха, беше безкрайно студено и се отправихме към близката хижа. Там сред скиори и италианска реч осъзнахме, че имаме проблем с разбирането на това какво има за ядене всъщност. В крайна сметка се оказахме с паста всички. Но когато си в полите на Етна, сред хора, които не говорят английски, имаш ужасен махмурлук, просто си взимаш пастата и мълчиш. Но пък кога иначе бих яла паста с тиква и наденица.

След този обяд животът бавно започна да се завръща в нас. Бяхме готови за кафе, каноли и гранола. Районът е характерен с няколко неща  – канолите(пържено тесто с пълнеж от рикота, които са ми далеч от желанията), гранита (нещо като скрежина, която бях решила да опитам), артишок, аранчини(огромни топки от ориз и моцарела, които се панират)  и капонатата, за която вече ви споменах. Таормина е едно от най-красивите места, на които съм била. Разкошно кафе, никаква гранита, но дори само заради гледката си заслужаваше.

Вечерята отново беше в Катания. Отново много добър избор на място – Тратория У Фукулару . Бара с антипасти беше на самообслужване, което толкова ме привлече като идея, защото най-накрая щях да тествам артишока. Два вида артишок и няколко вида рулца от патладжани с различни плънки. Всички страхотни ! За основно избрах конско кюфте – мисля, че едно от най-добрите и сочни меса, които съм яла. Към него добавих лук с прошуто.

Последният ден прекарахме в Сиракуза. Съвсем случайно попаднахме в средата на пазара, който се оказа много богат и интересен. Огромен избор от морски дарове, много зеленчуци, които изглеждаха сякаш са откъснати току що, атрактивни подправки.

В центъра на Сиракуза, точно пред Дуомото вече намерих гранита, лимонена. Силно замръзналата част беше много хубава, вече разтопената обаче беше прекалено сладка за мен.

Прекрасното слънце, сините води, малките улички и аромата от пицариите ни плениха много лесно, а с не много дискретното надничане в една от пицариите на крайбрежната улица бързо си избрахме място за обяд. Ядох пица и никак не съжалявам 😀 Мокрито ти си уникално място!

Беше мек, въздушен, богат на вкусове разкош. Някъде около средата на пицата вече се чудех как може нормален човек да изяде толкова много и помолих да ни ги приберат в кутия. Всичко там изглеждаше огромно, но безобразно вкусно! Предложиха ни десерт, който отказахме, но се оказа, че така или иначе се таксува…

Решихме да продължим с разходката из малките градчета по крайбрежието преди да стане време за полета. Направихме и бърза последна разходка из Катания в търсене на магазин за играчки, но такъв просто нямаше! Хапнах патладжани за последно и отидохме на летището да се надяваме, че ще излетим.

След като прекарахме 4 дни по суичъри и слънчеви очила се наложи да кацнем в най-голямата снежна буря. Но поне кацнахме!

Пренесох кило сирене и салами и сега ще ближа рани с тях. Така е с пътешествията – оставят те със страхотни спомени, малко тъжен, но и много решен скоро отново да пътешестваш 🙂

Когато тегля чертата, нещата изгелжадат така за двама човека:

път – 76 лв

спане – 220 лв

транспорт –  0 лв

забележителности – 8 лв

екскурзии – 0 лв

храна – около 220 лв

общо: 524 лв