Лоукарбър на път

Фестивалът на уличната храна в Солун – или как да отидем до Гърция без много планове

Фестивалът на уличната храна се провежда от няколко години в Гърция, вече в няколко локации – Солун и Ксанти. Избрахме си Солун, защото каквото и да се случва, ако се случва до морето винаги е по-хубаво 🙂

Пътят до Солун е почти чудесен, по това време на година всичко е толкова зелено и красиво, разбира се земите са обработени и поддържани. Града е едно шумно множество и май няма такова понятие като извън сезона. Този път надминах себе си в намирането на квартира – едно от най-уникалните места, в които сме отсядали. Мезонет близо до центъра, но все пак в тих жилищен квартал. Апартамент с дух, пипнат до последното ъгълче, а терасите (казвам терасиТЕ, защото са 5 на брой) леле майко! Ако някой има нужда от контакт да ми пише.

Веднага след настаняването решихме да направим дълга разходка по крайбрежната и да го открием този фест.

Май бяхме тръгнали с големи очаквания за феста и не бих казала, че се разочаровахме, но определено не така си го представяхме. Очаквах гръцка храна на корем. Сувлаки и гироси на където и да се обърнеш, вместо това получихме бургери, бургери и мексиканска храна.

Не ме разбирайте погрешно, фестивала беше супер, организацията, бургери каквито тук не се предлагат, но все пак ми се искаше да има по-малко тесто. Но пък като си на фест с хубаво месо, какво да правиш освен да избереш най-големия бургер и да си кажеш “Майната му”. Толкова дълго си избирах какво да си взема, защото всичко наистина изглеждаше много добре – сандвичите с дърпано месо (какъвто си взе моята половинка) от Ble имаха най-дългата опашка, а това винаги е сигурен знак, че мястото е добро. Аз се спрях на нечовешки бургер от Pax с кюфте, бекон, омлет и чедър (и да доста халапеньо). Доста кратко страдах, че не съм напълно режимна, но 20те километра разходки ме успокоиха много бързо.

Очаквано в Гърция вече е топло – много топло! Така че не си мислете, че ще минете без почивка, в някое китно кафе. Намерете си малка скрита уличка, от тези с многото моторчета и седнете на сянка. Каквото и да си поръчате неизменната кана със студена вода ще ви дойде добре. Фрапето е хубаво навсякъде и не се сърдят ако го поискате без захар.

Разходката в пазара е задължителна, но в края на деня не очаквайте много продукти.

Обикновено проучваме ресторантите и знаем къде отиваме, но този път се оказа, че мястото което бяхме избрали е толкова популярно, че е резервирано цялото. Да, и това в страничен, жилищен кватал. Седнахме в произволна таверна по пътя и тя се оказа страхотно бижу – Ta Doloma. Тъй като мястото изобщо не е туристическо, те дори нямаха меню на английски. Но пък успяха да направят ефект от дефекта с думите “Това е паролата за интернета, това е гръцкото меню – Господ да ви помага с превода”.

Разбира се че се справихме, а и сервитьора ни беше безкрайно мил и ни помогна. Тарамата, дзадзикито и тирокафтерито са задължителни във всяко меню и за разлика от българските са приготвени на място.

Обичам миди, но май си хапвам само в Гърция, заради злощастни опити в България. Но дори и моя опит с мидите не ме беше запознавал с миди с горчичен сос.

Определено нещо, което ви препоръчвам – миди, горчица, вино, гръцко сирене и много подправки. А сувлакито – пиле с консистенция на облаче. Не знам как ги мариноват тия меса, но определено си знаят работата.

На следващият ден решихме, че няма смисъл отново да ходим до феста, при положение, че можем да прекараме деня на плажа. Най-близката опция беше Агиа Триада – безкрайна плажна линия, таверни коя от коя по-интересни, всички с прясна морска храна.

Винаги питайте коя от рибите е прясна, обяснявайте какво търсите, сервитьорите са много услужливи и с малко знаци можете да откриете вашата. Аз заложих на нещо познато – сардини на скара.

Нищо непознато, но бяха пресни, а и винаги когато се опитвам да си ги приготвям у дома само се чудя как да ги остържа от скарата. Виж гръцката салата ме учуди, защото до сега не ми я бяха сервирали със сърмичка и яйце, но винаги има първи път. Дори не споменавам колко щедри със зехтина са гърците.

А ако можете да си тръгнете без зехтин и поне 5кг маслини ми се обадете, за да ви стисна ръката. Аз не мога 🙂

Leave a Reply

Close
%d bloggers like this: