Изкуството да си носиш обяд в кутия

Нося си обяд много преди да мина на ниско въглехидратно хранене. В началото естествено беше по финансови причини, след това премина през следене на количеството и качеството на храна, за да стигнем до днес, когато си осигурявам разнообразие, гарантирам си качеството на продуктите, спестявам и не на последно място пазя планетата от купищата еднократни кутии.

С огромно удоволствие забелязвам, че в моят офис повечето хора си носят домашна храна. Имаме чудесна зона за хранене и всички се възползват от нея максимално. Тези, които не си носят пък, използват собствени кутии при пазаруване на храна на вън – колко яко, нали 🙂 Но не си мислете, че не съм чувала и подигравки и почуда. Любимо ми е „Готвачката пак ли си носи“. Сякаш грижата за тялото е нещо лошо? Ще ви дам няколко прости стъпки за насока и надявам се заедно ще променим мнението за домашната храна!

Каква храна можем да си носим – тук лесно ще отговоря – ВСИЧКО! Но нека не е съвсем всичко. Аз лично пропускам храни с чесън, кисело зеле и риба. Просто защото от престояването малко започват да миришат. Ако вие нямате такива притеснения, значи наистина можете да си носите всичко. Аз съм носила супи, бульони, сухи храни, яхнии. Знаете, че планирам готвенето в график за цял месец, обикновено готвя едно и също ядене за обяд и вечеря. Ако си нося салата предпочитам да я приготвя тук, защото е по-свежа и защото имам къде. Ако вие нямате можете да си я носите нарязана, а дресинга да бъде в отделно бурканче, за да не увяхва всичко. Това ни води към следващата стъпка..

В какво да носим храната си – изберете хубави кутиИ. Да, в множествено число. Вложете малко повече и кутиите ще ви се отплатят. Аз имам кутия с много добро уплътнение, в която пренасям храна със сос и до момента нямам фатални случки.

За съжаление е закупена от Америка и не мога да ви дам координати.

Имам кутия подходяща за суха храна и кутия за салата, те са от серията на Икея – там само регулярно променят цвета, но кутията си е същата. Не са лоши, но определено храните се смесват, ако ползвате разделителите, и самото уплътнение пропуска. Но са много удобни за почистване, защото уплътнението се вади.

Следете материала, от който е направена кутията, препоръчвам стъклените, но ако не искате или ви тежат, търсете пластмасовите (HDPE), (PELD или LDPE) и (PP), които се смятат за безвредни или (PLA), които се правят от био разградими материали като царевично и картофено нишесте и захарно цвекло. За пренасяне на течности за момента съм се спряла на обикновен буркан, но важното при него е, че преди капачката винаги слагам прозрачно фолио (тази тайна ми я споделиха в една група). Иначе рискувате да се изкъпете с бульон (казвам го от личен опит).

Планирам закупуване на такива термоси, за които съм чела супер мнения, просто още не съм отделила средства и за това 🙂 А в момента очаквам доставка на прибори от царевично нишесте в компактна кутия, за да сме подготвени навсякъде. Цял месец с моите обеди можете да видите тук. Също така всеки ден споделям в Instagram stories

Вече ползвам и кутии от новата серия на Икея, които препоръчвам с две ръце. Уплътнени са чудесно и голямото им предимство – уплътнението се вади, което ги прави страшно лесни за почистване. Има ги в два размера и са удобни за чанта.

Къде да консумираме храната – проблемът, който спира доста хора да си носят храна. Знам, че не всеки работодател е предвидил обособено място за хранене, за това се налага да сме изобретателни. В топлите месеци спокойно можете да се насладите на почивката в парк, на близка пейка или дори на скрито стълбище.

(това горе е най-любимата гледка, която съм имала по време на обяд <3)

Щом има къде колегите ми да се скрият за 1 цигара, значи и аз мога да хапна там на бързо. През останалото време можете да хапвате на работното място или да говорите с работодателя ви да ви осигури малко местенце. В предишен офис си изпросихме стаичка, която сами оборудвахме с най-необходимото. Правехме си месечен бюджет и с по 2-3лв на човек имахме подправки, чинии, салфетки и най-нужното.

Какво печелим ако си носим храна – Чисто финансово, много. Погледът ми над цените е само в София, но за сметка на това в различни райони и с различни варианти. През ресторанти с обедни менюта, малките будки с храна, та до кортовете с храна в Моловете. Рядко има основно под 4 лв, а основното не винаги е достатъчно като количество, така че си добавяме и супа или салата и ако останем под 7лв е магия. Ако пък хапнем само основното, следобед винаги тичаме до магазина за ядки, бисквити и залъгалки. Дори цената да не е проблем за вас знаем, че в масовото производство най-често се ползват евтини суровини. С евтини продукти, празни калории. И на мен ми се случва да ям на вън, неизбежно е, но знам, че когато кюфте направено от мен се засищам до вечерта, а с кюфте от вън съм хапнала копита, хартия и кой знае какво още и след точно 2 часа няма следа от яденето. В кутиите, които си приготвям винаги знам какво има и от къде е дошло. Винаги контролирам количеството и мога да варирам спрямо активностите ми за деня. Храня се разнообразно. Много често е трудно да изберем нещо, което хем е режимно, хем ни харесва и в крайна сметка поради избор на друго започваме да го повтаряме и повтаряме и … така до безкрайност. Когато си готвя аз винаги се съобразявам с моментното ми желание, дори и основният продукт да е един варирам с различни гарнитури или салати и си доставям разнообразие.

С огромно удоволствие ще се радвам да чуя и вашите хитрини за обяд в офиса 🙂