Лоукарбър на път

Белоградчик – забележителности за цял уикенд

Тръгнахме към Белоградчик след предложение на приятел, който се прибра от Америка за малко. И как да откажеш да се откъснеш от прашната и гореща София дори и за малко. А и морето е така далече 🙂

Били сме там преди поне 7-8 години и останахме с добри впечатления – има какво да се види, всичко е на пешеходно разстояние, цените са ниски. Тръгнахме рано сутринта в събота като избрахме маршрута от София през Ботевград, в момента прохода Петрохан е в ремонт и не ни се рискуваше.

Пътят до Мездра е чудесен – магистрала, след това се въоръжете със здрави нерви. До Враца е изключително разбито, а след това идват тировете 🙁 това е пътят за Видин и ферибота и този участък направо ни взе здравето. Изключително натоварен е, тировете правят страшни глупости и да стигнеш до отбивката за Белоградчик ти се струва безкрайно. Добрахме се някак до там и нещата се пооправиха.

За около 20 мин бяхме на центъра на града и за още две паркирахме пред запазеният апартамент. Препоръчвам мястото – апартамент Домино много чисто, на приятно място и любезни, ранобудни хазяи. Оставихме колата и отидохме да търсим обяд. По препоръка бях набелязала 3 места. Едното предлагаше чудесна гледка към града и отваряше доста по-късно, за това го оставихме за вечеря. Насочихме се към Механа Мадона, защото както казах бяхме с приятел почти американец 🙂 Стори ни се подходящо и много се надявах да попаднем на добра кухня с добри селски зеленчуци. За наше огромно разочарование ресторанта и къщата към него бяха затворени. Тогава ни остана единствено При Иван. Из целият град има табелки водещи към този ресторант. За съжаление ни остави със смесени, към негативни чувства 🙂

Зеленчуците в салатите и таратора не бяха много свежи, бяха си стандартни хипермаркетни зеленчуци без вкус. Моите дробчета плуваха в тонове гадно олио, боба на половинката ми, беше всичко друго но не и боб – в цялата тавичка имаше 12 бобчета и мноооого сос с брашно. Скарата май беше единственото хубаво нещо, защото беше от месо. Ако решите да седнете там се подгответе за много чакане и бавно обслужване. При нас поне, а и по коментарите в интернет и при други, всички маси се обслужват от една сервитьорка. Тръгнахме си с пълни стомаси, но не много удовлетворени и решихме да щурмуваме крепостта, все пак за нея бяхме дошли. По принцип в 14 h може би не е най-добрата идея за разходка там, но не бяхме сигурни до колко е отворено и решихме да тръгнем. Входът е 6лв, крепостта е отворена до 18h и си заслужава да прекарате много време там. Хубавото е, че има големи отворени площи, но и места с мека трева и дебела сянка. Прекрасни 3 часа.

К

аквото и да кажа ще е недостатъчно, просто поне в живота си наистина трябва да сте се качили горе и да видите тази невероятна 360 градусова гледка. Има доста места подходящи за пикник и малко ме хвана яд, че не знаех предварително.

Направихме кратка почивка, бърз студен душ и решихме да се разходим в централната част, където има пътека под камъните и крепостта, а след това да се насочим към третото предложение за ресторант. Препоръчвам ви да се спуснете по малката тайна пътека, в ляво на центъра и да разгледате скалите от долу. Мястото е малко по-диво, предполагам изобщо не се поддържа, но има голям път по който да се спуснете. Ако сте подходящо облечени и сте отворени към нови експедиции можете да продължите по горската пътечка. Приятно хладно е и интересно за разходка.

Тръгнахме към ресторант Мислен камък (пътят минава зад хотела и има една единствена табелка, но ще се ориентирате). Стигате до високата точка и в ляво виждате приятна соц сграда, в която е ресторанта, а в ляво супер гледка.

Заради тази гледка ресторанта е топ дестинация. За съжаление ние не знаехме. Оказа се, че въпреки че бяхме част от единствените 6 гости на града, всичко е резервирано и няма как да ни приемат. А тъкмо се бях навила да тествам ястия от торлашкият край, които се предлагат само там. Ако някой е ходил ще се радвам да ми разкаже. Нямахме много избор и се върнахме в ресторант Маракашница, който видяхме по пътя. Оказа се приятно попадение. Любезно ни помолиха да изчакаме за маса, а след това с учуда видяхме цените!

Салатите не бяха големи, но за сметка на това зеленчуците бяха градински и свежи, а цените без коментар. По принцип не рискувам с кюфтета на 0.80ст, някак не очаквам да открия месо вътре. За това заложихме на сирене по шопски и омлет. И не сгрешихме. Бяха приготвени много добре (то какво да им сбъркаш де), но бяха и с хубави продукти. Взехме си и плато с панирано пиле, сирене и кашкавал и ме учудиха, че бяха панирани само в яйца. Някак приятна почуда беше. Направихме бърз план за следващият ден и се отправихме към леглата. Събудихме се през нощта от крясъци и трошене, оказа се че аптеката може и да не работи уикенда, но за сметка на това има дискотека. Всеки уикенд местните “младежи” се събирали там, а след това правели поразии в централната градска част, така ни сподели хазяина ни. За нас остана само стреса и гледката на всички съборени кофи за боклук на сутринта. Като казах сутринта, подгответе си храна, ако не искате да ядете пица. Аз си носех, половинката се беше наточил на баничка, но остана разочарован. В неделя можете да откриете работеща само дюнерджийницата с пиците. Пихме по едно бързо кафе и тръгнахме. Исках да сме на пътя с тировете максимално рано, което не знам дали е добър вариант, защото винаги остава опцията да не са спали цяла нощ и да шофират изморени. Беше доста по-спокойно, но отново се движехме с куп агресивни тирове. За път на връщане избрахме да минем през Искърското дефиле по пътя през Вършец. Искърското дефиле е познат и много любим маршрут за нас. Изключително живописно и идеално за снимки. След като отбихме от главният път малко след Монтана влязохме в топ 3 на най-ужасните пътища през които сме се движили.

Имаше повече дупки, от колкото път, но за сметка на това до Лакатник срещнахме само около 5 коли. Селцата тук бяха значително по-оживени и навсякъде внимавахме за козички. Минава се през малък проход с доста остри завои, но както казах е наистина спокойно и можете да се движите бавно и да си почивате. Ние спряхме около 2км преди края на пътя, малко преди Лакатнишките скали, за да се разтъпчем, да се полюбуваме на гледката и да оставим спирачките да починат.

В дефилето си бяхме заплюли заведение Пещерата, което всеки път виждаме, но не бяхме сядали. Отново добро попадение.

Скоро изградиха нова сграда, менюто е кратко и стегнато, имат си пещ и правят готини пълнозърнести неща на място. Има водопад и истинска пещера. По принцип тук пътя е хубав и се движи много приятно, лъкатуши сред големите села и на всеки завой се открива нова гледка или към скалите или към реката. Ако не сте идвали, бързо да се поправите, ще ви дам веднага варианти за спане и прясна риба! Можете да ми пишете и ще ви дам и туристически дестинации.

Поехме на последните километри преди София, Когато се излезе от Дефилето пътя винаги е натоварен, но последните няколко месеца пътя се разширява и е съвсем трудно движението. Постоянно те отбиват в едно платно. В ранният следобед акостирахме в София и оставихме нашият “американски” приятел надявам се с прекрасни впечатления от Северна България!

Безкрайна красота, сгушена между китни обезлюдени селца. Интересна кухня, която малко по малко се променя в крак с модерното, но не винаги за добро. Толкова много има да се види там, че един уикенд няма да ви стигне, но пък е едно добро начало 🙂

Leave a Reply

Close
%d bloggers like this: