В този сезон за какво друго освен за зимнина да си говорим. Винаги ще се намери време я за торта, я за пържола, но идеалното време за съхраняване на зимнина е само сега. От първата година, в която се изнесох спазвам няколко прости правила за това какво ми трябва зимата. И сега съобразявайки ги с режима само ги подобрих и разкрасих. Защото не става въпрос само за спестяване на средства, а и за съхранение на продукти в правилният сезон, тогава когато са най-полезни и са съхранили най-много витамини в себе си. Плодове – най-разпространеният начин за запазване на плодове, който се ползва в България са компоти и сладка. Какво правите когато не използвате подсладители и консумирате ограничен брой плодове? У дома ги замразявам. Тази година имам късмета да хвана на време домашните къпини и още преди месец ги прибрах във фризера. Когато нямам, прибирам ягоди или малини. За всеки от тези плодове спазвам едно правило – почиствам всеки плод от дръжката, измивам го и го нареждам в най-плоската тава, която имам, върху хартия за печене. Заедно с тавата слагам във фризера за 20-30 мин. Това време е напълно достатъчно, за да ги втвърди, след това вадя и изсипвам в пликове. Така плодовете не се смачкват и ми позволяват да си взимам от тях само нужните без да се налага да размразявам цяла торбичка. Имах период, в който се бях замислила за дехидратор (онзи уред, който суши плодовет), но в крайна сметка реших, че не изолзвам толкова много плодове, че да си заслужава да имам и това … И бонуса, който ще ви дам. Когато се запролети и започнат да излизат новите плодове и дойде времето на розето (нищо, че за мен е почти целогодишно), вместо да охлаждате с кубче лед, което разрежда виното, сложете замразени плодове. Хем охлаждате, хем не разреждате, хем ароматизирате. Приемам благодарности под формата на бутилки, не се притеснявайте 😉 Зеленчуци – тук вече българският консервен гений доста е творил. Трушии, консерви, сушене, ферментиране и какво ли още не. Спрямо нашите предпочитания има две неща, които правя – замразявам и ферментирам. Започвам със замразяването на пресен зелен/жълт боб. Ако имам домашен, той най-често е жълт, ако купувам от пазар, там по-често намирам зелен. Измивам шушулките, почиствам двата края и нарязвам на 2-3 сантиметрови парчета. Бланширам в гореща вода за 5-6 минути. Прибирам в торбички на порции и имам готова гарнитура за всякакво месо. По същият начин съхранявам чушки. Всички чушки измивам и почиствам и разпределям на две. Правите чушки запазвам цели, за да имам за пълнене. Кривите и малките нарязвам на кубчета и използвам за готвене. За бланширане на чушките използвам пароварка, но преди ги правех във вряща вода и няма разлика. В пароварката просто успявам да натъпча много повече и ми отнема по-малко време. Преди правех туршии, не много, но правех, по стандартната рецепта със захар. От както спазвам режима предпочитам дивата ферментация. Освен, че пропускам захарта, така имам зеленчуци пълни с ензими и пробиотици. За това краставички и любимите ми зелени доматчета ферментирам в буркани. Доматите режа на четвъртини, а на краставичките подрязвам само крайчетата. В тенджера кипвам вода и сол в съотношение 1л вода към 3 сл морска сол. След като течността изстине заливам зеленчуците с нея и ги притискам. След около седмица започвам да ги проверявам как са на киселинност и когато реша, че ми харесват ги прехвърлям в по-малки буркани и прибирам на хладно. По същият начин зимата правя и карфиол и моркови. Последното, което прибирам са зелени подправки – копър и магданоз. Купувам доста връзки, обикновено по 15-20 и от двете. Измивам връзката, режа стъблата, нарязвам на 2 на 3 и ги слагам в робота. С робота ги нарязвам на ситно. Прибирам в торбички и слагам във фризера. Така имам за манджите за цяла зима.
Copy and paste this URL into your WordPress site to embed
Copy and paste this code into your site to embed