Чудя се как ли мама ще приеме този пост. От мен, която не ядях пилешка кожа, която махах мазното и сухожилията на месото. Как ли ще приеме когато и кажа, че по собствено желание си правим бульони … но Симо все така не е проял субпродукти и гъби. Такъв е живота! Аз знаех, че хубавият бульон е много полезен, но някак никога не съм имала желанието да го пия. Представях си го като безвкусен мазньоч с неопределен дъх. Когато Симо каза, че иска да започнем да си приготвяме бульон, около 10 минути давах на заето. Той, чиято нежна обелска фигура не беше докосвала дробче, той който на 29 години видя коза за първи път, той искаше да пие костен бульон? Както казват старите хора, реших да не му троша хатъра (да се съглася с всичко) и да пия с него. Прочетох не една и две прекрасни статии за ползите на костният бульон (например тази на Надя Петрова) и само повече се надъхвах и си обещавах, че ще го приготвя толкова хубав, че ще ни стане традиция. Защо е хубаво да се пие бульон … Защото освен, че е богат на колаген и желатин, има страшно много минерали и амино киселини. Защо започнах аз? Първо ще спомена това, което ме привлече най-много – това,че помага на оздравителният процес при автоимунни заболявания. Това, че не съм спазвала АИП, не означава, че не мога да си открадна добрите практики от там. Бульонът помага за намаляване на чревната пропускливост, а също така намалява евентуалните чревни дискомфорти като така помага на храносмилането. Симо от своя страна много често се оплакваше от болки в коленете, дори бяхме прекъснали тичането заради тези болки. Вместо скъпите добавки, които са извлек на колаген и желатин можем да заложим на натуралният източник, който да заздрави сухожилията. След няколко месеца прием мога да ви кажа, че той вече няма оплаквания. А освен всичко, опъва и бръчки и прави кожата сияйна. Никога не съм използвала кремове или други продукти от рода, дори почти не се гримирам, но напоследък (с влизането в групата на 30 годишните де :D) започнах да се интересувам по-активно. Купих си и крем за лиц! Но основно разчитам на бульона и високомазнинното хранене. За сега кожата ми продължава да е чудесна, чиста и с приятен равномерен цвят. Какво ни трябва за приготвянето? Започнах с намирането на добри кости. За да направите добро ядене е нужно да използвате добри продукти, а когато правите „ядене“ от гола кост няма как да използвате масово достъпните по магазините, защото са от животни отглеждани с неопределен фураж и хормони. А вие не искате да ядете това, нали? Използвайте кокали от пасищно животно, за да извлечете максимално полезните вещества. (За първи път ще си позволя да цитирам място, от което вече пазарувам редовно. Купувах от още няколко други ферми, но за момента бульонът от костите от Моята ферма има най-добра консистенция и цвят. Не ви обвързвам с моето мнение, нито ми е платено да ги рекламирам.) Кокалите, които можете да ползвате са телешки тръбни (като тези, които поръчвам аз), пилешки (цели пилета ми доставят рядко и все още не съм правила) и рибни( за тях бих ви препоръчала да се свържете с Веси от No sugar, тя ще ви разкаже как рибният колаген е най-близък до човешкия). Моите кости са големи и ненацепени/нарязани, за това рядко ги пека предварително. Ако използвате малки нарязани кости можете да ги изпечете за около час преди да ги сложите за варене, така подобрявате извличането на ценните вещества и придавате приятен карамелен цвят на готовото бульонче. Второто нещо, което да обмислите преди да пристъпите към готвенето са солта и киселината. Солта прави бульона перфектната електролитна напитка, а киселината под формата на оцет или лимонов сок подпомага извличането на колагена и всички други прекраснотии. А на мен лично в началото ми помогна и да свикна с вкуса. Защото свежа и леко солена топла напитка се преглъща много по-лесно, от колкото топла и мазна 🙂 Така че изберете хубава сол, която ви харесва – едра морска, малдонска, хималайска, каквато ви е на сърце. За киселина използвайте или домашен/био оцет или хубави лимони. И последното нещо, което да си набавите преди да пристъпите към варенето е – какви вкусови добавки ще си сложите. От най-лесните под формата на лук, морков и целина, през допълнителни подправки като пипери, куркума, магданоз, чили и какво ли още не, та чак до обогатяване на бульона до супа. При варенето на самият бульон спазвам следната последователност: 1 кг тръбни кости от пасищни животни 4 литра вода 1 сл морска едра сол 1 лимон или 3- сл натурален оцет Вадя най-дълбоката тенджера и слагам костите на дъното, заливам с вода и слагам да заврат. След като водата заври я изливам. Не отпенвам, а директно изхвърлям първата вода. След като излея първата вода измервам 4 литра и заливам с тях костите. Добавям солта и лимона. Оставям на средна температура и забравям за поне 6-7 часа. Обикновено варя бульон по обяд уикенда. Не използвам тенджера под налягане, но ако вие имате можете да си спестите време в нея. В последният час добавям морков и лук на едро. Понякога добавям и целина, но Симо не харесва миризмата, и е наистина рядко. Подправям и щедро с черен пипер и оставям. Аз варя по-голямо количество и го затварям в буркани. Изчаквам 30тина минути, за да не е вряла сместа и я изливам в буркани. Затварям плътно и обръщам. Давам им 30-40 минути и ги обръщам отново. Готвият бульон съхранявам в хладилник. Ако има хубав пръст мазнина, който го покрива изцяло може да се запази до 6 месеца, ако е без мазнина би трябвало да издържа поне 3. При мен най-дълго се е задържал 2 месеца и малко без промяна на вкусовите качества.