Advertisements
Лоукарбър на път

Фестивалът на сушеницата в Димитровград, Сърбия

Димитровград е толкова близо до София, че когато разбрах за Фестивалът на Шушеницата даже не се замислих дали ще ходим. За един час и си в царството на балканската скара, че какво да ме откаже?

Пътят до Калотина е направо перфектен, движението не много натоварено, изобщо път мечта за млад шофьор като Симо и паниран навигатор като мен. Това между другото ми е новият ужас, с който се боря от няколко месеца. Нямам проблеми да се возя по принцип, но когато се возя със Симо изпитвам панически страх. Сега работя по това, защото не е приятно нито за мен, нито за него и бих казала, че имам напредък, но има какво да се желае още. Та в късната съботна утрин натоварихме мама, защото и бяхме обещали ходене до Сърбия, и бавно и славно се отправихме към границата. Както казах пътят до там е спокоен, виж чакането на границата доста ни учуди. Сравнително редовно ходим до Сърбия и никога не ми се е случвало да чакам толкова много, така че го отдавам на наплива за фестивала. След бавно минал час и половина успяхме да минем двете граници и да продължим за Димитровград.

Хубавото е, че градът е на няколко километра от границата и не се налага да минавате през магистрала, по която да плащате.

В града се влиза през централният булевард и във ваше дясно е спортната зала, където се провежда самият фестивал. За това ще ви препоръчам да търсите място за паркиране в лявата част, някъде из малките улички. Около Спортният център всички паркинги са заети от автобуси, улиците в близост от коли. Успяхме да намерим тиха и скрита уличка и да паркираме. А множеството по главната ни подсказа какво да очакваме в Спортната зала. Няма как да не се ориентирате на къде е залата, защото всички отиват на там. По главната ще откриете множество малки и пълни магазинчета, а и баби, които продават стоката си директно на пътя.

Пространството пред залата е заето от масички със всякакви стоки – от очакваната скара, през хранителни продукти като чесън, сушени чушки и сирене, та до ножове, елечета от кожа и разни китайски боклуци, които можете да откриете навсякъде.

В залата, виж там вече е истинската част за ценителите.

img_20181117_1226429200973573505861431.jpg

Над 300 изложители, производители и продавачи са разпънали всевъзможни стоки, всичко се реже и яде, и се дегустират вина и ракии в невъобразими размери 🙂

Всеки е изложил най-добрата, красива и ароматна стока, медалите и купи от състезания и е сложил най-красивото момиче да държи табла за дегустиране. А то дегустирането там си е направо ядене.

Отрязаха ми гигантски парчетии от почти всичко. Традиционната Царибродска шушеница определено е продукта, с който се гордеят най много.

Естествено и ние си взехме парче. Царибродската шушеница, макар и превеждана като сушеница няма нищо общо с българските сушени меса. За разлика от българските сушеници (които са колбас от мляно месо), сръбската шушеница е пушено свинско филе. Изключително меко, с приятен опушен аромат. Разбира се освен нея ще видите много сръбски наденици, пеглана колбасица от Пирот (на вид почти като нашите луканки, но на вкус нищо общо заради различните подправки и далеч по-пикантният вкус), спържа, и едни цели печени прасета навити на руло.

Никъде няма да видите цени, но когато попитате продавача ще ви отговори любезно, ще ви резне дебело парче и ще измери посоченото от вас парче месо и ще ви каже точна цена в динари или лева.

img_20181117_123347527774791367157734.jpg

Навсякъде можете да се разплащате и в двете валути, но аз лично бих ви препоръчала да обмените пари в България, защото в повечето случаи курса на място е много измислен и неудобен за вас. Лесно ще различите производителите, препоръчвам да заложите на тях. Ние си взехме много хубаво козе сирене и пушен бекон от такъв.

Няма как да не вземете и паприка у павлак – леко пикантни чушки в каймак. Страшен кето “деликатес”, и естествено цената му е по-добра от тази по родните магазини.

img_20181117_1237398847864951954234220.jpg

Подгответе се, че целият град е пълен и места по ресторантите просто така, няма да намерите.

Имате два варианта – да хапнете на крак, без тежко засядане или да си направите предварителна резервация в ресторанта, в който масово ходят българите – Капица. Намира се извън Димитровград в една отбивка от главният път. Можете да се обадите на тел. +381 10 360465 сервитьорите говорят български. Ние решихме да не ходим до там, защото не бяхме сигурни, че малката триколка, която ни вози ще издържи черният път до там, но горещо препоръчвам заради добрата кухня!

Пътят на обратно мина доста по-бързо, тъй като този път чакахме само 30тина минути на границата. И не, никой не ни попита какво сме си пазарували, нито пожела да ни види пазара 🙂

Advertisements

Leave a Reply

Close
%d bloggers like this: