Направете кръгче из Амстердам с мен

Последните няколко дни споделям снимки от Амстердам и сигурно някои от вас се чудят къде съм и какво правя, а други ще се радват на някой полезен съвет при посещение. Ето цялата история как прекарахме 5 слънчеви дни, докато в София се скъса да вали.

От около половин година брат ми учи в университета в Амстердам, и след неговото прибиране за Коледа беше наш ред да му отидем на гости. В последните няколко години се опитваме да празнуваме рожденните си дни някъде на път и този път не изневерихме на идеята. Моята малка рибка Симо има рожден ден на 25.02 и решихме да пътуваме между 22.02 и 27.02. Определено бихме останали и повече, но когато започнах организацията имаше възможност да няма къде да спим, а квартирите в Амстердам са наистина скъпи. Избрах полет до Белгия, прехвърляне с автобус до Брюксел и след това автобус до Амстердам. Понякога има много изгодни полети директно до Амстердам, но за времето когато ние искахме не успяхме да намерим. А така имахме възможността и да минем през Брюксел – какво по-хубаво 🙂

Полетът ни към Шарлероа беше в петък вечер и премина доста спокойно. Пристигнахме около 23.00 h, и малко съжалих, че не бях закупила билети за шътъла предварително.

Оказа се че нямат фиксиран час за тръгване, нещото, което ме притесняваше мен. Купуването на място ги оскъпи малко, но все пак бяхме натоварени и на път за Брюксел. От Брюксел ни очакваше Фликсбус, който вече бях резервирала придвидливо. Пристигнахме на една от гарите в Брюксел около 01.00 през нощта и известно време се въртяхме в чудене от къде ще хванем автобуса. Персонал в гарата нямаше, но един таксиметров успя да ни опъти. Качихме се на Фликсбуса и почти веднага заспахме.

Добре че ни взех възглавници за път – една от най-добрите ни придобивки. Нашите са надуваеми и изобщо не губим място в багажа. Бих казала че проспахме по-голямата част от пътя, но все пак шофьора се грижеше на всяка спирка да е шумен и да ни буди 🙂 Не, в интерес на истината наистина поспахме добре и не успяхме да се схванем. Рано сутринта се “приземихме” на Слотердайк, една от големите гари в Амстердам. Брат ми ни посрещна и веднага отидохме да си купим карти за градският транспорт. Ако смятате да прекарате повече от 2 дни в Амстердам ви препоръчвам да си вземете дневна карта, с която можете да се возите на всички автобуси, трамваи и метро. Градският транспорт е скъп и не се използва масово, но е изключително удобен за туристи. Картите за дни са с неограничен достъп, влизате през първата или четвъртата врата, маркирате се, а на слизане излизате през друга врата и се маркирате отново. Повечето амстердамци ползват карти със заредена сума в тях, от която се приспада при всяко пътуване в зависимост от дължината му. Ето тук можете да проверите цените на дневните карти. С карти и багаж под ръка се натоварихме към квартирата му, за да оставим всичката луканка, която беше изпратила мама 😁

Изпихме по кафе, а слънцето изгря така примамливо, че решихме че нямаме нужда от почивка и искаме директно да се хвърлим по улиците на Амстердам. Всъщност разбира се първо минахме през супермаркета.

Алберт Хайн е сред най-разпространените магазини, които видях там – нормален супермаркет, в който има голям избор от кашкавали, млечни, яйца и всякакви продукти. Често срещани са арабските/турски магазини, от които можете да пазарувате бяло сирене, маслини и месо. Имайте предвид, че не във всеки магазин можете да платите с карта, или поне не с дебитна. Холандските карти са различни, а на нашата дебитна навсякъде казваха кредитна и на няколко пъти но отказаха плащане с нея. Питайте дали можете да платите с нея първо и след това грабете щедро. Също така след всяко пазаруване ви питат дали имате нужда от касов бон или не.

Напазарувахме си най-наложителните неща за закуска и се насочихме към Централната гара като отправна част на разходката ни. Искахме да отидем директно в NDSM, който е на 15 мин с ферибота. NDSM е арт квартал, място за изкувство на открито и си заслужава посещението, но явно ще отидем следващият път. Тъй като имаше много време до ферибота от Централна гара поехме по една от главните търговски улици към площад Дам. Още в първите няколко минути се потопихме в атмосферата.

Тълпата те поема, уличките са малки, шарени, мирише на марихуана и картофки, навсякъде прелитат колела, а къщите са чаровно наклонени. Където и да свиете по пресечките винаги нещо ще грабне погледа ви. Ние бяхме решили да посетим пазара Алберт Цюип, да ядем херинга и да се приберем да починем. Пазара е постоянен и изключително разнороден – можете да откриете мебели, подправки, храна, дрехи и сувенири и разбира се много сирене.

Опитвайте от всички сирена, препоръчвам ви го с две ръце и два крака. Всички са хубави, сложени са със свободен достъп в магазините и всяко върви с бурканче горчица или сладко в зависимост от това как се консумира. Ако решите да си купите сирене от магазин изобщо няма да сгрешите – може би цените са с една идея по-високи, но обслужването и това, че сиренето ви идва от семейна ферма ще се изплатят.

Препоръчвам Хенри Уилиг. Магазините на тази ферма има навсякъде и всичките им сирена са страхотни. Мисля че всеки ден влизахме да тестваме из магазините 😀 На пазара намерих и херинга!

Херингата се оказа приятната изненада за мен. Много приятен вкус, нищо като това от маринованите риби, които съм хапвала в България. Задължителната добавка от кисели краставички и лук. Краставичките са по-скоро странни за нашият вкус, първоначално сладки, след това стипчиви, но определено трябва да ги пробвате. Холандците си ги хапват и в сандвич. Леко залъгали глада решихме да продължим по улиците и да намерим нещо за хапване преди да се приберем и да починем. Оказа се, че De Hallen е на близо и нямаше как да го пропусна.

De Hallen е пространство, в което са събрали почти всички кухни, които можете да откриете в града, и се използва за арт изложби и занаятчийски магазинчета. Амстердам е ключово пристанище и като такова през него са минали и все още минават толкова много нации, които са оставили кухните си там. Улиците са пълни с аржентинско барбекю, азиатска храна, суринамска, индийска, характерните холандски крокети, битерболени и всякакви подобни дълбокопържени неща. De Hallen беше шумно, ароматно и не така богато на нисковъглехидратна кухня както ми се искаше. Спрях се на индийска храна, защото тя поне не включваше сандвич, а ориза не е такъв голям проблем след като си прекарал цяла нощ в пътуване. Въпреки по-скоро недоброто ми впечатление мисля, че е едно от местата които си заслужават поне разходката. Прибрахме се и заспахме за секунди – най-удобният надуваем дюшек 😀

За вторият ден бяхме решили да пoсетим зоопарка Артис и да оставим брат ми да учи. Денят беше чудесена, слънчева неделя. И естествено зоопарка беше пълен.

Ако решите да го посетите, задължително си купете билети онлайн – първо ще изпуснете опашката за билети, второ ще го купите с намаление. Зоопарка е огромен и всичко е естествено много добре организирано.

Прекарахме там над 3 часа и за секунда не усетих времето, защото всички животни са толкова сладки, някои са със свободен достъп, определено много различно от нещастните български места наречени зоопарк. След зоопарка се върнахме в централната част, където трябваше да се срещнем с брат ми, да хапнем, да гледаме мача и да отидем на една от дългочаканите “забележителности”. Както ви казах по улиците има много разнообразна кухня, но за съжаление е трудно да се намери нещо подходящо за нас на нормална цена. Всичко е с гарнитура от пържени картофи или сандвичи. Всъщност бързите сандвичи са любимата храна на холандците. Ще забележите големи автомати със сандвичи с крокети, битерболени и всякакви други дълбокопържени неща на цена от 2-4 евро.

Ние решихме да седнем и да хапнем английска закуска.

Поне е богато хранене и можеш да пропуснеш филиите без проблем. Изчакахме да мине 16.00 часа и се насочихме към атракцията Подземията на Амстердам. Ако сте любители на ужасите и силните усещания с две ръце ви го препоръчвам.

Ние и четиримата много обичаме такива филми и без секунда замисъл си купихме билети. Определено прекарахме един луд час из историята на Амстердам. Няма да ви издавам какво се случва вътре, но като се сетя още се смея неистово, но и се свивам със страх, че от някъде ще изкочи някой 😀

За този ден бях взела билети за концерт на две групи, които харесваме. Странен опит беше. Клубът, в който се проведе Melkweg e топ клубна дестинация в Амстердам, но холандската публика е някак сдържана 😀

Но забелязах нещо, което по-рано брат ми беше отбелязал. Амстердамци са мръсни. Мръсни, не в смисъл на нечистоплътни, а мръсни като това, че са нехайни за боклука си. Пият нещо по улицата и си оставят боклука на оградата и просто продължават … Така че не се учудвайте на мръсотията.

За рождения ден на Симо бях запланувала да посетим Харлем и да се разходим из градчето, но Симо няма да е Симо ако не смени плана в последният момент 🙂 Не се сърдя, все пак беше неговият ден. Решихме да се разходим по магазините, в музея Rijksmuseum и в парка Vondelpark. По принцип музеите с картини не са нашето място, но тук решихме да отидем заради експозицията на Рембранд, картините на Ван Гог и факта, че музея е в замък. Отново препоръчвам предварително да си купите билети, за да спестите време и пари.

В парка беше пренаселено. Амстердамци наистина знаят как да ценят слънчевите дни и в момента, в който слънцето се задържи всички излизат по парковете или терасите си.

Успяхме да се приберем, да напазаруваме и да се върнем в центъра, за да се разходим с корабче. Ако имате време го препоръчвам, защото освен различната гледна точка, предлага и много история.

Музеят на науката Немо, който е по-скоро за деца.

Еврейският квартал.Църквата, в която е погребан Рембранд.

Вечерята беше мое производство и Симо си поръча бургери. За мен без хлебче. Всъщност търсих безглутеново в супермаркета, но нямаше. Истината е че в супермаркетите видях много малко безглутенови неща.

Както казах, в последният момент сменихме плана и в последният ни ден в Холандия решихме да отидем до Утрехт.

Возихме се на влак – двуетажен влак, и взехме 40 + км за около 10 минути. Докато прелитахме със 140 км тотално се влюбих в провинцията. Абсолютно се виждам да живея в малка китна къща със зеленина около нея и канали, в които плуват малки патета. И кравите навсякъде <3

А Утрехт, толкова китно малко градче. Пълно е с аутлети, може да проверите марките предварително. Ние отидохме до един определен, но не беше това което очаквахме, за това просто продължихме безцелно из уличките. И да ви кажа не сгрешихме, няма да описвам много, ще ви сложа снимки …

След това се прибрахме отново така бързо с влака. Случайно видях Pancakes Amsterdam, които бях проучвала преди това и просто нямаше как да ги пропусна! Да не са нисковъглехидратни, но предлагат всичко в безглутенов вариант – колко яко нали! А аз не обичам да пропускам възможност да тествам нещо автентично, като известните Холандски палачини! Моята беше с кисело мляко, боровинки и лимон.

Тази на Симо беше с “вкус” на ябълков пай и сладолед. Под вкус разбирайте с истинско парче пай вътре 😀

Имахме още няколко часа за губене, защото чакахме да се стъмни и да минем по известната улица на Червените фенери и решихме да пием по нещо. По баровете е интересно, трудно се намира място, в което да не се пуши (всичко), но ако се разходите малко повече можете да откриете бар с маси на вън. Ние седнахме в Cafe de Sluyswacht, който се помещава върху мост над канал.

Преди е използван за къща на човека, който е отварял и затварял канала. Цените са почти идентични, бирите започват от 4.50 евро, а виното от 4 евро. Винаги има табелка с цени пред заведението и ако си поръчвате бира следете дали цената е за пинт или милилитри . Защото може да се окаже, че е за малка разфасовка.

Минаваше 21.00 часа и решихме, че известният квартал трябва да е започнал работа.

Не знам какво точно очаквах, но може би в интернет е много напудрено. Всъщност оставаш със смесени чувства. Минаваш през магазин за плът и в него няма нищо забележително… Прибрахме се доста умислени и си легнахме, защото на следващия ден трябваше да хванем автобуса много рано.

В 6.50 бяхме натоварени на Фликсбуса, надухме си възглавниците и решихме да опитаме да поспим максимално преди слънцето да изгрее.

Естествено 40 минути по-късно бяхме събудени, защото стигнахме Хага. След това не заспахме и прекарахме времето в набелязване на следващите градове за посещение 🙂 Хага и Ротердам веднага ни спечелиха със симбиозата между модерно и класическо и вече са ми в списъка за другата година. И двата града са били бомбандирани през Втората световна и това се познава по новата архитектура веднага. Преминаването на белгийската граница беше чисто фиктивно, защото реално граница няма, ако спях нямаше да видя и табелата.

В Антверпен веднага се забеляза разликата, а при пристигането на Северната гара в Брюксел още повече. Мръсотия, цели семейства просяци, тъжен контраст между столицата на Европа и най-бедните. Централната част на Брюксел не успя да ни спечели. След цялостната красива архитектура на Амстердам и хората там, историческият център на Брюксел ми изглеждаше малко неестествен.

Лично мнение, може би грешно, но надявам се някой ден да имам повече време в града, за да го преразгледам 🙂 Единственото положително, което видяхме беше големият избор на арабски заведения за бързо хранене, от където можете да си купите пиле на грил или крилца на грил, както направихме ние 🙂

На летището знаете как е, проверки, събличане, осъзнаване на факта, че веселото приключи, притеснения как ли ще приемат 3те килограма сирене в ръчния багаж – такива малки мисли 😂