На къмпинг за първи път ?!?

От разказът ми миналата година знаете, че се влюбихме в плажовете на Ситония. И за тазгодишната ни почивка нямаше как да ги пропуснем отново. Заради книгата и всичко, което се случва около нея се наложи да изместим почивката за по-късни дати през Септември. Така изкочи предложението от наш приятел да се възползваме от пакетните цени в края на сезона в къмпинг.

Никога не бяхме ходили на къмпинг, защото не сме хората, които се наслаждават на палатка, странна баня и притичване до обща тоалетна през нощта, но в къмпинга имаше няколко варианта за къщички и това ни накара да им дадем шанс. След кратки планове събрахме шумна компания и запазихме къщички в къмпинг Талата. Проблемът беше, че в къмпинга искаха да се настаним в понеделник след 16.00 часа, а това си бяха 3 изгубени дни за плаж. Освен това къмпинга се намира и в самият край на ръкава, което прави 6.5 + часа път от София. За това решихме да си харесаме град по средата на пътя, където да отседнем още в събота и да направим два дни плаж преди да продължим към Талата.

Изключително произволно избрах Неа Мудания, защото ми се струваше по средата, и да ви кажа уцелих го!

Заминахме част от компанията и резервирахме апартамент близо до плажа, в края на града. Всъщност градчето е доста голямо, но не очаквайте да е шумно и цветно като Созопол или Несебър например. Преди да се отдадем на плаж обаче трябваше да заредим след пътя и се насочихме към най-близкото заведение. Влязохме в първото ресторантче, което се оказа малко семейно ресторантче с богат избор от домашно приготвени ястия. Нямаше скара или гироси, което ни разочарова, ама само за малко. Казвам малко, защото храната им беше наистина вкусна, порциите големи, а вкуса сякаш някоя гръцка баба туку що го е свалила от котлона 🙂

Градският плаж е много голям, има свободна част, но и много заведения с шезлонги, които да използвате срещу консумация. Цената на кафетата и фрапето е стандартната според мен за Гърция – 3 евро.

Водата беше чиста и приятна и нямаше дълбоки участъци. Симо дори успя да намери морска звезда. Естествено, след снимката я върнахме във водата.

След най-дългата баня на света (защото бяхме петима с една баня) решихме да стигнем до истинската главна улица и да си потърсим ресторант за вечеря.

Марина ни се стори най-пълен и решихме, че има защо. Наистина имаше! Препоръчвам ресторанта с две ръце заради добрата и разнообразна храна поднесена изключително артистично!

Аз опитах цвят от тиквичка пълнен с ориз. Плънката беше много приятна заради кардамона и подправките, а самите цветчета бяха изключително нежни.

Симо си е класик – в Гърция яде гирос. Точка.

Вторият ден в Неа Мудания решихме да обядваме на плажа, и да ви кажа – не го правете 😃 В заведенията се предлагат предимно сандвичи и евентуално скара (бифтеки или наденици) с много пържени картофи. Всъщност навсякъде имаше картофи като гарнитура. Не знам защо толкова си ги харесват, при положение, че имат много разядки и салати, които могат да сложат. Помолих за порция поне без питки, а вместо това получих още една чиния с хляб! Няма как да им се отрече, че са щедри 😂

В двора на къщата ни имаше нар, целият отрупан с плод, а навсякъде имаше маслини разбира се.

Вечерта отново бяхме в Марина. Със Симо си взехме гръцка скара за двама, за да опитаме максимално различни меса. Не бих казала, че са добри колкото сърбите, но определено бяха вкусни. Пилешкото беше малко недоготвено според мен, но надениците и свинските гърди бяха много добре приготвени. И естествено всичко беше покрито с тонове риган!

На следващият ден решихме да напуснем квартирата рано и да плажуваме на плаж, който бяхме посещавали миналата година. Симо си купи маска за шнорхелинг и плавници и искаше да се гмурка точно на този плаж, защото там имаше много риби, скали и всякакви животни. Миналата година си бяхме изкарали много добре, мястото не беше пренаселено, малко и закътано.

Тази година собствениците бяха сменени, за това и името на плажа вече беше друго – Тортуга бийч. Освен името си бяха сменили и политиката за шезлонги, защото миналата година не бяха платени. В момента шезлонгите са 3 евро без включена консумация. Все пак плажната ивица е много хубава, водата е изключително бистра и има много живот за гледане от гмуркачите, така че решихме да платим и да останем. Направихме много дълъг и спокоен плаж преди да тръгнем за къмпинга.

Да ви кажа честно много се вълнувах за къмпинга. Исках да е хубаво и всички да са доволни, и исках и аз да си прекарам добре, защото щях да си посрещна рождения ден там. Пътят до Талата минава, според мен, през най-живописния път по ръкава. Минахме покрай по-големите курортни градчета – Неа Мармарис, Порто Куфо и продължихме към края на ръкава. Не знам дали сте ходили на къмпинг в Гърция, защото той няма нищо общо с тези в България. Или поне тези, които аз съм виждала.

Мястото е огромно, разпределено е на различни райони по цвят и име. Във всеки район има бунгала, луксозни къщички, каравани и палатки. Района е разпределен на различни парцели, в които има място за кола, вида настаняване, който сте избрали и достатъчно зеленина и дървета, и място за барбекю. Много бързо ни ориентираха в кой район сме настанени и се насочихме към нашето бунгало. Паркирахме пред него и веднага се зарадвахме на огромната веранда.

Вътрешността на бунгалото не беше нищо супер луксозно, но всъщност доста просторно и приятно.

Две отделни спални (едната с двойно легло, другата с две единични), много приятна баня с бойлер на гас, широк хол с малка кухня.

В кухнята има хладилник, котлони и достатъчно посуда. Проблемът беше, че нямаше фурна, може би защото повечето хора готвят на барбекю .. Ние обаче бяхме дълбоко неподготвени за къмпинг 😀 Но пък си взехме бележка за другата година. Нямахме храна, нямахме барбекю, нищо нямахме. От една страна не знаехме какво ще ни трябва, от друга бяхме 5 човека с багаж в една кола и нямаше много място.

Трябваха ни доста продукти и решихме първо да видим магазина в къмпинга и чак тогава да отпрашваме на някъде ако е нужно. Според описанието знаех, че има супермаркет и ресторант. Оказа се че има и магазин за дрехи, салон за красота и будка за закуски, кафе и сладолед (ако мога някак така да я нарека). В супермаркета има всичко, което може да ви потрябва и цените не са завишени. Нямаше месо обаче и решихме, че ще опитаме с намиране на супермаркет в района. Проблем номер две 😀 Супермаркетите, които си представяме тук (тип Била или Лидл) в тази част на полуострова отсъстват. Има малки супермаркетчета, от които можете да си купите млечни, плодове, някои препарати, полуфабрикати, но не и свежо месо. Най-близките Лидл и Мазутис бяха на 40 + километра. Насочихме се към Сарти, като по-голям град. За съжаление и там супермаркета предлагаше същите неща, така че просто купихме яйца до края на света, масло, маслини и кашкавал. Поне закуските бяха гарантирани.

Едвам изтърпяхме да се приберем и да отидем на вечеря в ресторанта в къмпинга. В ресторанта освен гръцките сервитьори, работи и българка, така че можете да се ориентирате с менюто лесно. Цените бяха малко по-високи от тези в Неа Мудания, но по-ниски от тези от миналото лято. Следващите дни опитахме доста от храната и бих казала, че всъщност нямаше нищо лошо. Да, не беше луксозно или изключително, но продуктите бяха пресни и местни, и всичко беше овкусено добре.

Много щастлива си легнах за първи път в бунгало 🙂

Следващата сутрин беше топла и слънчева, а закуската беше на верандата. Много е успокояващо всичко да ти е на 5 минути разстояние, особено когато сте голяма компания. Плажа е ей там, и всеки може да стане и дойде когато е готов без да се чакате и бавите един друг. Плажа към къмпинга е приличен, пясъка не е много ситен, но водата е хубава. Има голяма открита част и можете да си занесете собствени столове или чадър, има и бар, чиито шезлонги да ползвате. И на обяд и на вечеря отново заложихме на ресторанта в къмпинга. Продължих с разходките из морската храна 😀

На следващият ден решихме да се разходим пеша до града Каламитци и да плажуваме там. Той е на под 5 минути пеша от къмпинга. Само излизате и се спускате по другата улица. Между другото, от двете ви страни ще има големи кактуси с малки цветни плодове. Дълго време се колебаех, но проверих в интернет, и наистина са кактусови смокини и стават за ядене. Само внимавайте при брането, защото са покрити с много бодли.

Плажа в Каламитци е значително по-голям, пясъка по-хубав и има няколко ресторанта на краибрежната. Там беше препоръчаната таверна Zorbas, за която ще има ода, но след малко …

Обядвахме в Giorgakis, където храната не беше лоша… Тоест, поне скарата не беше с гарнитура от пържени картофи, както навсякъде. Но пък беше единственото място където ни таксуваха водата и хляба при това без да ни предупредят.

Вечерта си правихме наденички на тиган и събрахме цялата банда на верандата, за да направим планове за следващият плаж.

Бяха ни препоръчали плажа Тигания. Предупредиха ни, че пътят е малко странен, но пък мястото си заслужавало. Натоварихме се по колите и тръгнахме. Плажът е на около 15 минути от къмпинга, освен ако не попаднеш в задръстване с кози.

След като изчакахме цялото стадо все пак тръгнахме. И да, пътят е безумен! Не мога да ви опиша всички пътчета и пътечки, които се катерят по хълмовете на път за плажа. Снимка от интернет:

Трябва да изкачите целият хълм, за да се спуснете на плажа от другата страна, но повярвайте ми, гледката си заслужава!

Попаднахме на супер малко плажче с едно заведение, а плажа там беше най-хубавият, на който бяхме. Страшно ситен, бял пясък, много красиви скали, по които да се разходиш и тюркоазена вода. Денят, в който бяхме там беше страшно ветровит, но скалите пазеха и си изкарахме цял ден без проблем. Тези, които останаха на къмпинга казаха, че ги е продухало много.

Заведението предлага всякакви напитки, а цените са нормални. Едно доста мило семейство въртеше ресторантчето. След 13.30 отваря и кухнята, всичко, което приготвят е на скара или салати, така че не очаквайте най-големият избор на света.

Вечерта отново хапнахме на верандата.

Следващата сутрин, като подарък за рождения ден получих – буря! Поне нямаше нужда да ходя до водата, защото тя си беше дошла при нас 😀

Имах време да приготвя бавна закуска. Тъй като си бях донесла смес за крекер, който нямаше как да сготвя, защото нямах фурна, реших да изпека мини палачинки от него.

Денят определено не ставаше за плаж и решихме да се разходим до Порто Куфо, за това минахме по бунгалата и караваните да събудим всички.

Отново попаднахме в задръстване от кози, явно си е нормално ..

Порто Куфо има голямо пристанище, а заради естеството на залива (затворен е между няколко хълма) е доста дълбоко. Плажната ивица беше дълга, но разбрахме че още с влизането става дълбоко, което не го прави подходящ за всеки.

Случайно избрахме ресторанта на краибрежната – таверна Цицикас, а се оказа, че е печелил за най-добър ресторант в Трипадвайзър 3 години подред. Определено храната им беше добра, само хайверът се различавал от масовит вкус. Моето саганаки беше чудесно, а Симо с удоволствие си хапна едни Тиквички по гръцки.

Типично по гръцки ни донесоха плато с десерти като комплимент от заведението. За мен портокали и розичките от мляко, за другите петифури и сладко от дюли.

Цял следобед умряхме от скука и студ по бунгалата. Виждате нагледно какво правят малките деца в такова време 🙂

Вечерта си подарих едно супер изживяване като за рожден ден. Толкова големи скариди, не бях яла!

А след това продължихме със зъзнещо парти. Толкова беше студено, че дори пуснахме климатик в бунгалото 😀

На другият ден продължаваше да е хладно, но нищо нямаше да ни спре да се върнем на плажа на Тигания. А и предната вечер бяха пристигнали още приятели.

Бурята от предния ден беше свалила изключително много скали по пътя, а барчето на плажа беше затворено. Извадихме си шезлонги сами, завихме се с хавлиите и прекарахме цял ден в глупости и снимки. Понеже ресторанта не работеше, изкарахме на вода и планове как вечерта ще посетим Зорбас.

За Зорбас в Каламитци каквото и да ви кажа ще е малко! Най-гигантските порции, най-вкусната храна, идеално сервирана и гарнирана.

Опитах гръцка фава – традиционно предястие приготвено от характерен сорт жълт грах. Обикновено се сервира с каперси и лук.

Ядох и най-доброто Саганаки, с доволно количество миди вътре.

А размерът на нещото, което си поръча Симо, божке! 300 грама чисто мляно месо, пълнено със сирене фета и сушени домати.

Дояждах го на закуска, защото то просто нямаше как един човек да се справи с това …

Последният ни плаж решихме да е отново в Каламитци. Водата беше изстинала доста след бурята, но това си беше последният ден плаж за следващите 5 месеца и се раздадох с къпането! Положителното е, че не си докарах пневмония.

За обяд директно се насочихме към Зорбас и хапнах гръцка мусака. Да, има ред картофи, но е само толкова. Обикновено съм свикнала да спим на места с печка и между ресторантите си приготвяме и нещо домашо. Но сега нямаше фурна и много ми се ядеше манджичка.

Вечерта отново бяхме в Зорбас и се развихрихме. Взех си сардини на скара, октопод и дзадзики.

Част от храната на другите, защото наистина си заслужава всичко да се опита.

Последният ден решихме изобщо да не се пробваме за плаж, защото мислехме, че ще е студено. Не беше между другото! Станахме в 7, изядохме каквото беше останало в хладилника и отпрашихме към Солун.

Задължително беше планирано да спрем за маслини. Избрах си същото място, от където пазарувахме миналата година и не сгрешихме.

Разказвала съм ви, че много харесвам Солун, намирам го за много жив и младежки град. Имахме избран ресторант за обяд, искахме да минем през един аутлет, да се разходим по уличките и все пак да минем през границата без много чакане.

Солун не ни разочарова. Денят беше толкова слънчев и ярък и беше идеален за разходка.

Ресторантът, който бяхме избрали не работеше между 12.30 и 13.30, а ние не искахме да плащаме допълнително за паркинг (който между другото си е високичък!), а и да бавим минаването на границата. За това избрахме произволен с гледка към водата – Agioli. Като импровизираме, поне да е със стил. Оказа се висок клас ресторант с напълно нормални цени. Всъщност, може би цените са били високи за Солун, но спрямо курортните беше добре.