Живот по време на карантина или карантина по време на живот ..

Толкова много хора ме попитаха как се справям, какво промених, как пазарувам и готвя, как съм, че усетих нуждата да си поговорим ..

Живеем в странно време, случват се неща извън нас и единственото, което можем да направим е да се справим като се погрижим максимално добре за себе си. Всъщност това е единственото, което правя аз. Приемам всичко спокойно, храня се добре, движа се когато и както мога, страдам за колегите и чакам денят, в който ще можем да излизаме спокойно. Но всяко нещо по реда си …

Какво се промени в ежедневието ми?

Иска ми се да кажа не много, но го пиша от “офиса” в кухнята, докато пералнята пере между две срещи.

Значи много неща са се променили. В момента работя от нас, аз поне имам тази възможност и наистина много я оценявам, защото много хора не мога да си го позволят, а още повече остават и изцяло без работа. Липсата на социален контакт понякога е смазваща. Да не мога да разкажа всичко на колегите ми, да не виждам приятелите си, за човек като мен е като да се затвориш в килер без лампа. Първата седмица се чувствах много изгубена, не исах да приема, че ще е за дълго. Втората осъзнах, че не е нужно да виждам хората физически, за да ги усещам и сега съм много по-добро Аз, което май ще се справи 🙂

Всъщност всичко съвпадна с пътуване, което трябваше да отменим и мисля, че това допълнително влоши усещанията. Беше нещо, което планирах последните 9 месеца и беше трудно решение да се откажем. Но пък даде място на съвсем нови неща и се опитвам да гледам положително на всичко. Започнах да тренирам много у дома, но йогата няма да стане моето нещо 😀

Залата и тежестите ми липсват, и независимо колко бутилки слагам в раницата, просто не е същото. Оценявам обаче че физическата активност ми позволява да поддържам емоциите и да се успокоявам. Все още тичам когато мога. Тичам сама и избирам маршрути без хора, като опитвам да търся часове, в които все още няма много хора по улиците. Не искам да казвам дали е правилно или грешно, но е моят начин да се поддържам във форма и добро здраве. А това мисля е много важно в момента.

Спрях да гледам телевизия, защото тоновете информация, които ме заливат не отговарят на въпросите ми, но обострят паниката, а тя не ми трябва.

Продължавам да приемам същите добавки – Омега 3, Магнезий и вит.Д, колаген, като сега увеличих и приема на вит.Ц. Не мисля, че има достатъчно доказателства, които да подкрепят или отхвърлят нещо, но с тези аз се чувствам добре и ги продължавам.

Пазаруването ми се промени съвсем малко. Все още планирам предварително и слава богу имах подготвено месо за цялото време. Малотрайните продукти купувам веднъж седмично, за съжаление не успявам да посещавам любимите си магазини, защото не искам да имам много контакти, а и защото някои от тях не работят. Правя списък с всичко, което ми трябва и купувам яйца, млечни продукти и много зеленчуци. Мисля, че пазаруването на пазар ми липсва най-много, но се надявам съвсем скоро да си наваксам.

Какво се промени в храненето ми?

Не много всъщност. Все още се храня нисковъглехидратно, като варирам в зависимост от активност, усещане и нужди.

Включих следобедна закуска, която е по-скоро храна за душата, от колкото за тялото, но не мисля че прекалявам.

Имам опасения, че ще кача килограми, нещо което ме стресира като мисъл понякога. Но до момента всъщност съм свалила 3 килограма, защото първата седмица ми беше изключително трудно да се храня. Опитвам се да не мисля за това и да отработвам стреса, който започва да влияе на съня ми, но ще видим до къде ще стигна ..

В началото изгубих баланса и работих с всички сили да си върна вътрешната хармония. Все пак продължавам с фастовете и чета различни мнения, които подкрепят идеята, че е добре да се правят периодични гладувания. Може да видите статията на Надя Петрова по въпроса. А най-хубавото е, че сега имам повече време за тестване на рецепти, от което всички печелим 🙂

И понеже не искам да си мислите, че всичко е негативно, искам следващите седмици да обърна фокуса към няколко прекрасни дами от различни блогове, с които ще ви разкажем и за хубавите неща по време на карантина. Подготвих малки въпроси и аз ще бъда първата, която ще ви отговори на тях …

Къде те намираме под карантина?

В кухнята, по известна като Офисът с храна 🙂

А какво щеше да правиш сега, ако не беше под карантина?

Всъщност точно щеше да ми е приключила отпуската и да се върна от Мартиника, Гваделупе и Барбадос. Щях да съм с много тен и сандали (крайно неподходящо за снега на вън) и да нося ром на колегите. Поне не съм се гримирала 2 седмици, точно както си бях обещала и за пътуването 😀