Когато здравословното хранене се превърне в проблем ..

Сигурно ще ви се стори странно това заглавие. Как може нещо полезно да стане или да доведе до проблем? Ами може, ще ви кажа аз, ако в един момент спрете да мислите за всичко друго и животът ви се изразява само в смятане на калории, броене на часове фаст и самонаказване, ако нещо не се случва според плана в главата ви.

На прага на лятото сме, дори в карантина, всеки се замисля как да свали онези 2-3-5 оставащи (или новопоявили се 😀 ) килограми. Ежедневно получавам запитвания колко свалям след фаст, дали яйченият фаст помага, колко е хубава някоя рецепта, но те можели само да я помиришат, защото имала калории ..? И се чудя колко лесно се прескача границата между “храня се добре и се грижа за себе си” и “обсебен съм от хранене”. И дали и ние хората с блогове и профили не засилваме малко фокуса върху това? Виждам постове на хора които фанатизират определени продукти, свалят приема на калории до трицифрени числа, или отричат всичко, което не пасва на техните виждания ..

Много лесно всъщност се спускаш по пързалката на орторексията. Да, така се казва заболяването, което води до мания към здравословното. Започваш с добри намерения и добри резултати, и така се опияняваш, че скоро единственото, което правиш е да следиш съставки, да отказваш храна, в която не знаеш какво има и да потъваш в много порочна спирала. Аз самата често агитирам към внимание в продуктите, които избираме, към предпочитане на една храна пред друга. Но също аз живея и според един много важен принцип “Ако в 90% от времето си се грижим да сме здрави с добра храна и спорт, останалите 10% няма да ни убият”. И искрено вярвам в това последните 3 години. Казвам последните 3, въпреки, че вече 4 години се храня високомазнинно, защото първата година бях тръгнала по лошият път. След първите успешно свалени килограми и възстановяването на хормоналният баланс всичко ми изглеждаше толкова лесно и логично, че не усетих кога изгубих удоволствието от храната и всичко беше само съставки. А за човек, който твори с храна, всичко да се сведе до тефтери със сметки беше като да вкараш птичка в много тясна клетка. Излизането на вън беше съпроводено с мъчително преравяне на менюто предварително, за да знам, че ще има какво да ям. А ако случайно нещо се разминаваше като съставки с моята представа за “здравословно” прекарвах цели дни в обвинение, теглене и откриване на проблеми за това как изглеждам. Следях толкова вдъхновяващи хора и всеки беше перфектен – изглеждаше идеално, хранеше се идеално, значи всичко беше при мен. Аз не се справях. И задълбавах още повече в отделните части на храненето, вместо да погледната цялата картинка – че това ме прави нещастна. Въпреки, че вече тренирах в залата на Инес, всъщност доста по-късно се запознах с нея лично. Отидох на нейна лекция за Въглехидратите, все пак те ми бяха най-големият страх в живота 🙂 И когато чух как тя говори за храненето, за информацията, която храната доставя на тялото, отвъд сложни имена като макро и микро нутриенти, аминокиселини и прочие, осъзнах, че определено аз съм сбъркала. Но не съм сбъркала с храненето, а с представата си какво трябва да прави храненето. От тогава много неща се промениха, много стени паднаха, много храни бяха върнати в менюто ми, много книги бяха прочетени и най-вече мнението ми за мен много се промени. Сега виждате продукти, които не се съвместяват с високомазнинно хранене в чинията ми. Виждате дни или периоди без тренировки. Не виждате скъпи и ненужни суперхрани или добавки. Да, в много очи аз не съм перфектна, нито се храня чисто нисковъглехидратно, нито тренировките ми са нужният брой и като цяло какво ли изобщо разбирам 🙂 Но в моите очи, аз не съм онова момиче. Направих не една крачка, промених се, промених отношението към себе си и съм щастлива. Да, още понякога се чувствам много несигурна, но това е част от живота и само така знам, че няма да изгубя енергията да се развивам и търся. Спрях да се чудя дали краставицата, която съм изяла вчера е био и започнах да оценявам възможността да успея да изляза и да си я купя сама. И не, с това не ви приканвам да се върнете към филиите хляб, но ви казвам че ако изядете филия, това не е края. Всичко в живота е като красив танц, а дори в танците понякога правиш крачка назад, за да се засилиш за две напред.

За това, ако сега се чудиш какво да си сготвиш за обяд и те е страх, че ще прекалиш, се отпусни и послушай тялото си. То знае най-добре какво искаш. Добави си още лъжица гарнитура, позволи си ти да управляваш храната, а не тя да определя живота и това, какъв човек да си. Ако сега се притесняваш, защото снощи изпи чаша вино, а то няма как да се впише в никаква форма на здравословно, си спомни за усмивките, с които до гарнира, а не за броя му калории. Ако сега се наказваш с втора тренировка за деня, защото вчера предпочете да си починеш, си помисли дали психическата и физическа почивка не са по-важни за емоционалното ти здраве от плочките, които гониш. Ако се чудиш какви добавки още да си купиш, защото някой ти казва, че точно от това имаш нужда, или ако си изключила страшно много хранителни групи, защото някой казва, че те са вредни, се замисли дали всички сме еднакви и дали всички можем да живеем и да се храним еднакво. Погледни се в огледалото, усмихни се и повярвай, че това което виждаш е чудесно, и с много любов и грижа, вместо с ограничение ще стане още по-прекрасно. Защото животът е един и ще го прекараме най-дълго със себе си <3