5 години Високомазнинно хранене, какво се случи и къде съм сега

Тази статия е естествено продължение на 2.5 ГОДИНИ ВИСОКОМАЗНИННО ХРАНЕНЕ, КАКВО СЕ СЛУЧИ И КЪДЕ СЪМ СЕГА , но специално исках да изчакам края на годината, за да мина през още един интересен период 🙂

Септември 2019

През Септември традиционно се отдавам на почивка и морски страсти. Тази година нещата не се промениха – морска храна, дълга почивка, дори си починах от тренировките, нещо което май не съм правила от както пътувах до Америка.

Ноември 2019

През ноември на един тиймбилдинг във Велиград къде случайно, къде преднамерено открих trail тичането. За тези от вас, които не знаят – това е тичане по неасфалтирана (обикновено горска) пътека. Бяха чудни 8 километра, които отвориха вратата на един необятен нов свят.

Януари 2020

Януари започна положително, подготвях се усилено за предстоящият бегачески сезон. Тичах, бях по-активна от всякога. Водех душевен спор със себе си искам ли да пробвам да тичам маратон на кето хранене или искам да започна един по-либерален живот, в който понякога ще включвам и въглехидратни храни без да ме е страх от тях. До този момент успявах да ги включвам понякога в дните ми за тренировка. Започвах все повече да клоня към либералното хранене. С толкова нисковъглехидратен “стаж” зад гърба ми, прочетени книги, семинари и разговори с нутриционисти се убеждавах, че няма как да има едно единствено правилно хранене и то да важи за всички. Трябваше си индивидуален подход …

Март 2020

През Март всички знаем какво стана .. Това е последната ми снимка на организирано тичане, на следващата седмица обявиха локдаун и затвориха всички. Тогава тичането стана моят единствен отдушник. Прекалено много лични проблеми ме затискаха и макар да не спирах работа по блога и да бях видимо щастлива, всъщност имаше много поводи, които да ме правят нещастна …

Юни 2020

Свободна и щастлива .. Всичко в мен се беше променило и бях направила една нова, страшна крачка напред. Осъзнах че каквото и да се случва в живота ми, правилното хранене, което съм си изградила е толкова важно, че няма как да бъде променено или съборено.

Юли 2020

Цяло лято посветих на тичането и състезанията. Не за да гоня места или медали, а защото свободата, която ми дава тичането в гората, превъзмогването на себе си, смешките, болежките и всичко това – споделено с приятели, е несравнимо! Вече бях решила твърдо, че кето не е нещо,което отново искам да си причиня. Хранех се либерално и бях в най-добрата си физическа и психическа форма. Пиех само магнезий и БЦАА, а да – и вино понякога 🙂

Октомври 2020

През Октомври отново станах госпожица и пробягах маратон .. Не знам кое е по-важно, но и двете бяха “животопроменящи”. Пуснах си контролни изследвания с леко свито сърце. Убеждавах,че последните години съм се грижила за себе си и продължавам да го правя, но и се притеснявах, че заради целият стрес се връщам към старото ми здравословно състояние. Всъщност кръвната ми захар беше толкова добра, че момичето в лабораторията ме пита сигурна ли съм, че имам инсулинова, защото на нея и се струва странно ..

Декември 2020

Затворих една уникална година. Уникална в личен, професионален, хранителен и спортен план. Най-накрая мога да кажа, че намерих моето нещо, което ме прави щастлива. Точното количество спорт, точните маршрути, точната доза магнезий след това, и точният човек, с когото да ги споделя ….

През Декември открих, че дълго поддържаното ми под 2 ТСХ се е повишило почти до 3. Неприятна изненада, породена от приятна причина – бях “малко” бременна. Всъщност беше доста очаквана реакция на организма, нищо шокиращо, но новината, че пак ще трябва да приемам хормон малко ме смачка. Повтарях си, че го правя за добро и че след раждането ще направя всичко,което зависи от мен отново да се върна към живота без лекарства. Започнах с доза от 25 мг. Спряха ми абсолютно всички витами и добавки,които взимах до този момент.

Март 2021

В световен план Март 2021 не се различаваше много от Март 2020, в личен план нещата обаче бяха други 🙂 През март трябваше да се омъжа в ресторант, за сметка на това няколко часа преди сватбата пекох 5 килограма пържоли и рязах салата. Той пък реди мезета. И въпреки всичко беше най-чудесният ден на света <3

Април 2021

През Април обявих официално, че съм бременна, вече бях минала 6я месец, нещата малко трудно се поприкриваха, въпреки че ежедневието ми не се беше променило коренно. Продължавах да тренирам в зала, продължавах да тичам, хранех се до колкото мога нисковъглехидратно (всъщност, ако ви интересува подробно, оставям линк към Ютуб каналът ми, където описах всичко по триместри). Именно бременността е едно от нещата, които искрено са ме плашили, защото наистина не знаех как ще се отрази на тялото ми. Тоест, предполагах, че първо ще имам проблеми със забременяването като цяло, второ с инсулинова резистентност зад гърба очаквах килограмите да се трупат главоломно, а това ме ужасяваше ..

Май 2021

Оказа се, че напразно съм се притеснявала толкова. Чувствах се страхотно, тялото ми позволяваше невероятни неща. Летях до Карибите и прекарахме 10 дни в Доминикана, където се спуках да ям папая, банани и ориз с боб и познайте – не качих нищо! Защото не само храната е определяща за килограмите ни, а и душевното ни състояние, стреса, на който сме подложени и физическата ни активност. Аз се чувствах спокойна, до някъде хубава, но най-вече щастлива и това явно ми влияеше.

Юни 2021

През юни ми казаха, че вече приличам на “истинска” бременна, а аз само се чудех как да не се изпека от жегите. Подготвях се да приключа с работа и да се отдам на всякакви бебешки приготовления. Храненето ми се основаваше предимно на салати и таратор. Имах безкрайна нужда да ям свежи неща и гледах да си угаждам максимално. Тествах няколко дни да броя калории и въглехидрати, ей така, от любопитство. Нещата даже влизаха в читава рамка – въглехидратите ми бяха около 100-120 и то предимно от зеленчуци, калориите се движеха около 1800 – 2000. Също така, все още спортувах.

Юли 2021

През юли влязох в 9я месец и освен, че си направих чудна фотосесия, и че спрях да тичам, защото бебето адски ме натискаше по пикочният мехур, май нищо не се случи. Бях качила 13 килограма, не ми тежеше и бях доста подвижна и активна.

Август 2021

Август започна голямото чакане. Това бебе не искаше и не искаше да излезе. Опитахме всички методи за предизвикване на раждане, които успяхме да открием в интернет, но господинчото реши да се просрочи с цели 8 дни. Това доведе до един безкраен (за мен) престой в болницата. Приеха ме 3 дни преди раждането за наблюдение, след това почти реших, че ще родя, но в крайна сметка приключих със спешно секцио и още 5 дни след него в родилно отделение. Слава богу в Токуда има безглутеново меню, което без гадният качамак, който ми сервираха сутрин, обед, вечер, може почти да мине за нисковъглехидратно. Всъщност си е, само трябва да се махне десерта. Но не се оплаквам,хранеха ме чудесно.

Септември 2021

Прибрах се от болницата с -10 кг (знам че всички това питат) и стомах в ужасно състояние. “Свалянето” на килограми веднага след раждане всъщност не е сваляне на мазнини. Толкова са тежали бебето, водите, увеличените органи и всичко друго около тях. А стомахът ми беше зле след секциото и дните в интензивно(там не ядеш и си на антибиотици). Аз която не бях имала проблеми с тоалетната от години, се чусвствах подута постоянно и се чудех с какви храни да се оправям. Естествено първите неща, които включих бяха ферментиралите храни и напитки в комбинация с ленено семе. Доста кисело мляко изядох докато се почувствам себе си. Първите дни след болницата с готвенето не се занимавах аз – Васко се погрижи за мен повече от прекрасно. Исках да хапвам само и предимно супи, май се бях наситила на всички меса и печени зеленчуци в болницата.

Октомври 2021

Този месец мина толкова бързо, че изобщо не разбрах какво се случи ..

Върнах се към почти стандартната ми рутина – приготвям си месечен график за готвене, готвя за нас и за блога, върнах се към тичането, кърмя. Изчаквам с тренировките в зала още малко, защото не усещам че коремът ми е готов да се справи. Сънят не е мираж, но качеството и количеството му се промени, така че тепърва ще проследявам как ще ми се отрази това в дългосрочен план. Имам своите извисявания и пропадания, но се опитвам да се държа. Откривам цял нов свят с неща, които ме вълнуват и притесняват и се опитвам да го съчетая с всичко изградено до сега. Не знам какво ще ми предложат следващите години, но знам че ще е вълнуващо и няма да ме спре да се грижа добре за себе си и храненето си. Сега още повече, защото един малък човек разчита на мен безкрайно ..