Днес е световният ден посветен на заболяванията на Щитовидната жлеза. И по този случай пиша тази статия. За да видите колко неща се случват в живота ни и защо трябва да се грижим за себе и. Но всъщност я пиша и за мен, за да имам ясна представа какво съм направила до сега, и един ден след още две години и половина по-късно да добавя още много подобрения надявам се. И все пак, преди да стигнем до края, да започнем от началото …
С тази статия не ви призовавам към самолечение или пиене на добавки без нужните изследвания. Разказвам ви какво се случи с мен и през какви периоди преминах. Ако решите да приемате или спрете определени медикаменти, моля съгласувайте го с лекуващият ви лекар.
Октомври 2016 – интересите ми за храната се свеждаха до това, всеки ден да има някаква сготвена храна и тя да не ни излиза много скъпа. Качеството и количеството не ме интересуваха. Диагностицираха Симо с Инсулинова резистентност, предписаха му Сиофор и хапчета за кръвното до края на живота му. Казаха му, че най-вероятно ще умре някоя сутрин към 6, защото тогава се получавали инфарктите … Уплаши ме много. Изобщо не знаех какво мога да направя, за това прекарах цял ден в четене в интернет и открих Високомазнинно-нисковъглехидратното хранене. Нямах друг избор освен да опитам, естествено и аз с него. Нали два месеца преди това се омъжих за него, и му обещах, че ще сме заедно в добро и лошо. Да, имахме много наднормени килограми, но някак си, не им обръщах внимание. Всъщност бях опитала всички възможни диети преди сватбата и просто си налагах идеята, че ще съм дебела цял живот и това е …
Ноември 2016 – всъщност започвахме да се чувстваме добре. След изкарването на кето грипа вече имахме енергия и дори бяхме свалили 2-3 килограма. Обраха ни, а след това се опитаха да влязат у дома докато спим. Аз не го понесох никак добре … Спрях да спя, спях само когато слънцето изгрееше и след това ставах за работа. Симо започваше да изглежда и да се чувства все по-добре, при мен нещата обаче спряха …
Януари 2017 – реших, че е добре да започнем спорт. Четях почти постоянно за режима и бях сигурна, че това е правилният път. Създадох блога, за да имам тефтерче за рецептите, които измислям и изпаднах в най-ужасната депресия, която някога съм усещала.
Февруари 2017 – Симо беше свалил почти 10 килограма, а мен ме питаха “Защо не спазваш неговата диета?”. Заблуждавах и тях и себе си, че нещата са ок, но вътрешно знаех, че имам нужда от лекар. Посещението при ендокринолог завърши с две диагнози – Инсулинова резистентност и Хашимото. Изписаха ми Сиофор, Еутирокс и ми казаха, че ВМ-НВХ е подходящ режим при този тип заболявания. ТСХ-то ми е високо, а жлезата набраздена. Започнах лекарствата и започнах да повръщам почти постоянно. Тогава не знаех, че е от неправилно въвеждане на Сиофора и просто продължих. Косата ми падаше с килограми. Броях калории, въглехидрати, теглех всичко ..
Април 2017 – Вече бях уцелила дозата и започвах да се чувствам по-добре. Прочетох книгата Първопричината на Изабела Уенц и започнах да осъзнавам, че ако искам да съм добре и ако искам да мога да помогна на Симо, трябва първо да се погрижа за себе си. И тази грижа трябва да бъде комплексна. Знаех че имам голям проблем съня и спокойствието и трябваше да започна от там. Налагах си на сила да лягам и да спя и след месец можех да заспивам в нормален час и да спя поне по 6 часа.
Май 2017 – отслабвах с контролирано темпо, откривах нови интересни вкусове. Вече бях доста по-либерална в режима, включих по-въглехидратни храни в дни за тренировка, за да проверя дали ще имаме по-добри резултати. Планирах меден месец в Америка и имах ясна цел, която ми даваше стимул във всичко. И двамата искахме да си купим цял нов гардероб в размер М 🙂 Започнах да пия витамин Д и като че ли усещах положителна промяна.
Юли 2017 – реших да се включа в 60 дневно кето предизвикателство. Запознах се с видеата на д-р Берг и започнах да си отговарям на все повече въпроси за това как функционира човешкото тяло и защо определени храни му влияят по определен начин. Спрях лекарствата и реших, че ще опитам само с хранене, спорт и спокойствие. Направих първите контролни изследвания. ТСХ-а падаше, а НОМА индекса показваше, че вече съм извън рисковата зона. Една неочаквана смърт ме разтърси из основи и ме накара да се замисля за психичното си здраве.
Септември 2017 – Приключих моето 60 дневно предизвикателство със смесени чувства, но всъщност научих много за себе си. Осъзнах, че стриктното кето е прекалено ограничено и неправилно за мен. Не се чувствах добре физически, но психически бях сигурна какво искам да направя. Предприехме пътуване до Ню Йорк, което беше най-голямата ми проверка за това как ще се чувствам извън комфортната си зона. По пътя четох Яж мазнини и отслабвай. Много съм щастлива от всичко, което се случи там. Върнах се емоционално променена, бях осъзнала, че ако искам да се храня цял живо високомазнинно трябва да приемам отношението към храната правилно, а не крайно и осъдително. Осъзнах, че се грижа за себе си в 95% от времето и ако понякога ям въглехидратна храна, тези 5 % няма да ме убият, или да ме спрат, или да ме откажат. И не просто го осъзнах, а наистина вярвам в тази “мантра”. И сега тя е водеща във всичко, което правя 🙂 И да .. купихме си дрехи в М размер.
Декември 2017 – беше минала цяла година от началото на нашият режим, и дори трудната зима, когато винаги качваш някое килце не ни плашеше. За първи път смяната на сезоните не се отрази на косата ми по никакъв начин, вече бях вкарала хормоните в оптимални резултати. Спрях витамин Д-то защото нямах липси.
Февруари 2018 – пътувахме до Италия и ядох пица. За себе си открих, че качеството на пшеницата в България и чужбина е различно и реших да спра напълно консумацията и в България. Започнах да си приготвям домашен кефир и да си купувам комбуча. Усетих разлика в състоянието на корема ми, въпреки че от началото на режима вече не изпитвах стомашни неразположения.
Март 2018 – направих си контролни изследвания и всичко продължаваше да е в норма. Като цяло вече усещах, че няма никакво значение как ще изглеждам и дали ще свалям килограми, стига да поддържам Хашимотото и инсулиновата. Това ми беше главната цел. Купих си няколко книги – Код Затлъстяване и Яжте Мръсно
Май 2018 – решихме, че ще започнем да пием магнезий и омега 3. Вече можех да заспя само като помириша възглавницата, а и определено мускулите ми се възстановяваха по-бързо. Към силовите тренировки включихме тичане. Започнахме да ходим в Южния с 5kmrun. В началото ми беше ужасно трудно, може би защото преди съм пушила, може би защото никога не бях правила кардио .. но всъщност беше приятно. Симо пиеше Л-карнитин, аз опитах веднъж и ми стана ужасно зле. Изобщо не се бях замислила да проверя дали се препоръчва при автоимунни заболявания. Е, не се препоръчва!
Октомври 2018 – открих, че вече имам слънчева алергия. След прекъсване за летният сезон се върнахме към тичането и всъщност станахме доста сериозни. Започнахме прием на Goodbye stress на Надя Петрова и на аминокиселини (BCAA). Те са полезни за изграждане на мускули и повишаване на концентрацията. Определено има разлика в тренировките с тях и без тях.
Февруари 2019 – пуснах си контролни изследвания, по принцип очаквах да са ок, нямаше какво да ме притеснява. Все пак спазвах хранителен режим, спортувах активно и наистина обработвах стреса. Те се оказаха почти перфектни. Дори и аз не го очаквах 🙂 Отидохме до Холандия и си отядох на сирена. Между другото, там спахме на надуваем матрак и правех по 3-4 часа дълбок сън. И това, ако не е добра работа по съня 😉
Май 2019 – чувствам се много уравновесена и улегнала. Щастлива съм с мястото, в което се намирам. Щастлива съм с начина си на хранене, с мислите които имам и с това как изглеждам. Отдавна не се притеснявам ако изям порция ориз. Правя избори за храна, за спорт и за начин на живот на база това как ще се чувствам в дългосрочен план, а не дали утре ще съм качила 300 грама. Опитвам се да предавам това и на вас и на всичко около мен. Надявам се бъдещето да е все така благосклонно и аз все така разумна 🙂
Има още толкова много книги и литература, която изчетох, през цялото това време и която ми повлия. Ще я изброя и ще добавям всичко ново, което намирам за полезно. Защото дори и сега вадя и чета определени цитати …