Нашият опит със Захранване водено от бебето

*всички снимки в поста ще добавя без никаква обработка, защото искам да видите реалността 🙂

За Захранване водено от бебето (ЗВБ) бях чувала още преди да имам дете, но признавам си нямах представа от подробности изобщо. Когато започнах да се подготвям с бебешка теория беше моментът, в който задълбах малко повече и реших, че този метод е за нас, защото плюсовете му бяха много повече от главният минус – цялата цапаница 🙂

Процесът на захранване представлява запознаване на детето с твърди храни, различни от майчино или адаптирано мляко. Най-разпространените методи за захранване са три – педиатричен, педагогически и захранване водено от бебето. Педиатричният, и най-известен метод, е добре познатото ни захранване с пюрета. Следва се определена схема за въвеждане както на поредност на продуктите, така и на количество. След въвеждането на пюрираната храна на детето започват да се предлагат намачкани храни и се прави плавен преход към парчета, за да научим бебето да дъвче. Хубавото на този метод е че е толкова познат, педиатрите също са запознати с него и насоките, които дават обикновено са за такова захранване. Лошото (поне според мен) е че количествата предлагана храна са еднакви, независимо от детето, и че то няма никакъв контрол. Няма сила, която да ме убеди, че всички деца се хранят еднакво, та то дори ние не ядем едни и същи количества винаги. Липсва и самостоятелност от страна на детето, защото то се храни от родителя с лъжичка. Педагогическият модел на захранване е разпространен из рускоговорящите страни – на детето се предлагат микродози от храната, която яде семейството. Счита се, че детето вече познава тези вкусове, тъй като майката ги е консумирала докато е била бременна. Колкото и добре да ми звучеше общата храна и това че детето ще се храни с негов темп, толкова отново липсата на самостоятелност ме отблъскваше. От една страна детето стои в скута на родителя, от друга ние преценяваме коя храна да му дадем. Захранване водено от бебето е метод, при който на детето се предлагат храни в максимално близък до естественият им вид(естествено сготвени с правилната консистенция) и детето само преценява от кои колко да консумира. Детето стои на собствено столче, само контролира количеството и поредността на храната и се счита, че това е ключово . Естествено, големият минус е че цапането е огромно.

Защо реших, че ЗВБ е нашето “нещо” и от къде се информирах?

Имам щастието да кърмя успешно и на поискване. Не гоня часове, не следя брой кърмения, водя се по сигналите за глад и ситост на моето дете. В този смисъл, ЗВБ беше естественото продължение. Аз ще предлагам храни, които смятам за подходящи и здравословни за моето семейство, а той ще избира коя да яде, в каква поредност и в какво количество. Така пропусках цялата истерия по това изял ли е точен грамаж, гонене с лъжичка, молби да лапне още малко. Показвах му, че уважавам изборът му и вярвам в него. Отделно, това че нямаше да имам бебе в скута, което постоянно да тъпча, означаваше, че в повечето случаи ще мога и аз да се храня свободно и спокойно. За съжаление за много майки храненето е мираж, а аз не исках да ставам една от тях. Липсата на твърда схема при ЗВБ ми позволяваше да предлагам сезонни храни, както предпочитам да се храним като семейство по принцип. Естествено, че имам залитания, ако съм открила нещо много готино на промоция, но цялостно успявам да предлагам храни характерни за региона ни и то по времето когато са в пика си. От ден 1 той щеше да е на масата с нас, щеше да ни гледа и имитира, щеше да се запознава с навиците на нашето семейство.

Първо си купих книгата на Мария Нориега , където изключително подробно можете да намерите отговорите на повечето си въпроси, ако не ви се търси в блогът и. След това се включих в българската група във фейсбук – Захранване водено от бебето – лесно, съвременно, здравословно! И започнах да чета различни материали в Solid starts. Всъщност Solid starts използвам постоянно когато имам нужда да проверя кога може да се въведе определена храна и най-вече в какъв вид е безопасна за съответният месец. Може би моят голям плюс беше, че вече имам познания за храните, тяхното усвояване и правилно съчетаване, но дори и без тях не мисля че ще е трудно да започнете, а в последствие да преминете към семейното меню. Отделно от всички плюсове за самото хранене, това че детето пипа храната изключително подобрява моториката и захвата му. Да, те се тренират и с играчки, но веднъж открил че нещо е вкусно, елате да видите колко по-голямо желание и старание прилага, за да го лапне, отколкото с някоя играчка.

Какво подготвих преди захранването?

Освен информация за захранването,която си набавих, това са нещата от първа необходимост, които си осигурих:

Курс по първа помощ. Може би ще ви шокира, но всъщност курсът е препоръчителен защото засяга техники за оказване на първа помощ за бебета и деца при всякакви животозастрашаващи ситуации, не само защото ще ви даде познания как да различите рефлекс от истинско задушаване. Ние изкарахме онлайн и присъствен курс към Firstair.bg и мога да кажа, че Анди е страхотен учител, даде ми доза увереност, че бих била полезна във всякакви случки, но и ме научи да се надявам никога да не използвам тези си знания 🙂

След това избор на столче. Аз избрах Антилоп на Икея, защото е евтино, почиства се лесно (няма фуги, детайли и сглобки), леко е и се пренася лесно. Едно от най-разпространените е. Единственият му минус е че няма степенка за крака, за това се наложи да поръчам допълнителна при дърводелец(от тук). Добрата опора под краката е важна не само при ЗВБ, но и при всяко хранене, никой специалист по детско развитие няма да ви препоръча столче, от което детето виси като .. сещате се като какво. От по-високият клас столчета, които могат да растат с детето много се препоръчват столчетата на Trip trap. Изборът е ваш, ако мога да ви дам съвет – търсете такова което се почиства лесно и няма много места, в които да задържа храна, а детето стои добре седнало, а не полегнало.

Според повечето препоръки в началото е най-добре храни да се предлагат директно на табличката на столчето, за да не се разсейва детето, така започнах и аз. НО! Но нашето Саше бързо усвои, че ние ядем от чиния и не желаеше да яде храната от табла. За това още първата седмица сложих чинийката. Първата, която имаме е марка Minikioi, и я получихме като подарък в цял комплект с лигавник и лъжица Аз добавих още една лъжица, дълбока купичка за по-течни храни и чашка за вода. При изборът на първата посуда няма нищо задължително, така или иначе детето все още не ги обръща и отлепя, все пак избирайте нечуплив материал. След тази първа чинийка взех втора силиконова, а доста по-късно получих и бамбукова. Ако мога да кажа няколко думи – силиконовите се отлепят лесно и при почистване в съдомиялна започват да задържат неприятен дъх. Може би няма да е от първият път, но след месец всички успяват да ги отлепят. Бамбуковите са по-добри в това отношение. Моето притеснение за почистването на бамбука се изпари още след първото ползване и в момента те са предпочитаният ми избор за сервиране. Бамбуковите чинийка и купичка, гравирани с името на Сашето, са от MyMunche. Имам и код за 10% отстъпка, който можете да ползвате при поръчка в сайта им

Лигавници. Сега хората, които ме следят ще си кажат, че той Сашко лигавник не носи, но това не означава, че нямам цял набор от плат, силикон и такива с ръкави. Това е лично предпочитание, при нас по-скоро липса на предпочитание и искрена ненавист към тях 😀 Много след годинка започна да ги търпи и да се храни с тях.

Подложка, която да поставите под столчето. Нашите две подложки са лабрадор и кокер, но ако трябва да сме сериозни съм виждала решения като обикновена мушама (това използвах аз при пътуване), кутия от пица, и тази подложка за под от Икея.

Кои са признаците, че можем да започнем със ЗВБ?

Препоръчва се захранването да започне около 6ят месец на детето, защото тогава храносмилателната му система ще е подготвена за срещата с храна различна от мляко. В редки случаи с медицински насоки може да се премине към захранване от 4ти месец, но тогава ЗВБ не е подходящо. Тъй като контролът на храненето е изцяло в детето има няколко признака, на които то трябва да отговаря преди да му дадем храна.

Трябва да може да стои самостоятелно седнало и да си държи главата изправено. В 6ти месец не говорим за стоене 30 минути, по-скоро става въпрос за това да има контрол над тялото и да не се сгъва като преварен макарон веднага когато го оставим. Обикновено в столчетата има достатъчно опора, която да помогне в първите хранения докато детето се развие още.

Нашето захранване стана едно споделено приключение с всичките ми последователи и искрено се надявам, че успях да ви покажа, че не е страшно 🙂 Ако искате да видите всички приключения, да си откраднете идеи за рецепти или да ми зададете въпрос – надникнете тук 🙂

Проявява любопитство към вашето хранене. Да, те така или иначе проявяват любопитство към всичко, но това не може да се сбърка. Гледат ви точно във вилицата, преглъщат и се опитват да стигнат до чинията ви.

Рефлексът за избутване на предмети от устата е изчезнал. Това е абсолютно естествен рефлекс, който предпазва бебето през първите месеци от живота му и му помага ако глътне нещо животозастрашаващо да го повърне. Това естествено би попречило на яденето. С времето и играта с всякакви играчки, които влизат в устата, този рефлекс се измества все по-навътре по рецепторите на езика. Така че когато видите че гризането на играчки вече не създава дискомфорт можете да го приемете за преминал.

С това е свързан и другият симптом за готовност – може да поднесе нещо самостоятелно към устата си.

Ще срещнете различни “вярвания”, че детето е готово за захранване, ако яде мляко често, че кърмата спира да е хранителна, че така детето ще започне да спи без да става и прочие щуротии. Децата имат различни нужди, които задоволяват в прегръдката на мама и желанието за повече мляко може да има съвсем различни обяснения. А за това, че има кърма, която не е хранителна, дори не искам да коментирам колко грешно е …

Как започнахме ние?

С какво да започнете зависи изцяло от вас, вашите алергии (или липсата им), вашата смелост и лични вкусови предпочитания. Можете да следвате схемата в книгата на Нориега, можете да си измислите ваша, можете да давате безразборно, можете и да спазвате схемите от захранванията с пюре. В нашите семейства няма история с хранителни алергии (това, че аз не консумирам глутен не е алергия и не е причина да не го предложа на детето). Според новите насоки на СЗО се препоръчва и ранно въвеждане на храните алергени, т.е. преди годинка. Така аз реших да започнем със сезонни зеленчуци и плодове и постепенно да включа алергените. Големината на предложента храна трябва да е такава, че да се хваща лесно с детско юмруче и да се подава малко отгоре. Ние започнахме с картофи, карфиол и броколи. Бих казала, че отнема известно време да уцелите правилната консистенция, защото понякога прекаляваме с готвенето от страх да не е твърдо. Посочената за най-добра консистенция е “толкова, че когато стиснете с два пръста става на пюре”, т.е. не трябва да е твърда, но не трябва и да се разпада напълно.

Първоначалният интерес беше добър, всичко се поднасяше към устата и част от него дори се преглъщаше. Не можем да говорим за количества и това е най-нормалното нещо на света. Първата седмица предлагах храна само сутрин и на обяд, но той бързо навлезе в това, че при всяко сядане на масата има храна и искаше да участва.

Така че водейки се по него, а и придобила малко увереност започнах да предлагам по нещо на всяко наше хранене. Единственото правило, което все още спазвам при предлагане на нови продукти е да ги предлагам до обяд, за да имам достатъчно време да следя за реакция. Не съм спазвала особени поредности, нито схема за въвеждане на четвъртинка, половинка и цял продукт, просто съм ги предлагала или на закуска или на обяд. Още първата седмица предложих глутен, а втората цяло яйце.

Как и кога да предложите алергените винаги остава ваше решение. Повечето педиатри съветват за късно въвеждане (по насоки от 90те), аз се водих по новите изследвания, че е желателно алергените да са предложени до едногодишна възраст. Времето ще покаже дали сме се справили добре. С предлагане на яйце и глутен опциите за храна значително се увеличават. Това доведе до предлагане на макарони със сос болонезе – все още любима храна, всякакви печива и кюфтета от различни зеленчуци.

Храни, които да избягваме?

Ако трябва да спомена някакви общи правила за храни, които категорично не са подходящи за захранване, ще са само няколко. Силно преработени храни. Те като цяло за никого не са полезни, но за подрастващ организъм съвсем. Дори бих казала, че голям процент от бисквитките и храните брандирани за бебета имат неподходящи съставки. Сол. Здравните насоки са за 0г сол до 1 годинка и до 3г след това. Това е защото бъбреците все още не могат да се справят с обработката и. Това включва и храни като сирене, печива, маслини – всичко трябва да е добре обезсолено. Подсладители. От допълнително подслаждане до 1 година няма нужда, не защото детето ще предпочита само тези храни, а защото в този момент няма нужда от празни калории. За подслаждане аз използвам само плодове. Медът пък е опасен заради възможното съдържание на ботулинов токсин – при деца до годинка може да е смъртоносен или да доведе до сериозни проблеми и в бъдеще. Всякакви топчести храни. Наистина препоръчвам да използвате Solid starts за референции коя е най-подходящата форма за съответната възраст, но имайте предвид че всичко кръгло е опасно за задавяне.

Как се храним навън?

Майка ми беше силно притеснена, че с този метод на захранване няма да имам никакви опции за хранене навън, но всъщност бих казала, че е много по-лесно. Лесно можете да заложите на семпло печени зеленчуци, омлети, месо или риба (като помолите да няма подправки), хляб и производните му.

Да, най-добре е детето да не приема никаква сол поне до първата си годинка, но приемете че дори в хляба, обезсолените сирена и кашкавала има някакъв малък процент. Така ще приемете по-лесно идеята, че от еднократно ядене навън на детето няма да му стане нищо. Освен това вероятността първите месеци да яде големи количества храна е малка 😉 Важно правило при яденето навън особено с много малко дете, т.е. в началото на захранването е то да яде максимално безопасносно. Препоръчвам столче в заведението или изправено положение в количката, но не и легнало и полегнало. Ако няма как да се храни безопасно по-добре да пропуснете това хранене, отколкото да рискувате със задавяне.

Как се приема от околните?

В началото срещнах добър отпор – ама как така ще дам ТВЪРДА храна на бебе? Това е нечувано, никога не се е случвало и тн. Това обаче не е точно така 🙂 Всъщност в не толкова далечното минало нашите прабаби са захранвали точно с твърда храна. Дали за удобство, дали с цел печалба на цяла една индустрия нещата са направили лек завой, но това не означава че всички трябва да захранват с пюрета. Първоначалните притеснения в най-близките ни се изпариха след няколко седмици и няколко наблюдения как се справя детето. Да, още се опитват да го нахранят понякога, но като цяло видяха че метода работи и не е толкова страшно.

Другият човек, с който трябваше да се съобразим до някъде, беше педиатърът на детето. Тя за съжаление не прие нашият метод и ние спряхме да обясняваме подробно. Срещите ни протичаха с въпроси какво яде детето, но не уточнявахме под каква форма. В България има много малко педиатъри запознати с метода, и ако някога ви се наложи да търсите второ мнение (защото често при един или друг проблем обвинението се хвърля на захранването) препоръчвам доктор Бояна Петкова. Правихме платена консултация при нея, тя е запозната с метода и го подкрепя.

Съжалявам ли, че избрах този метод?

Не! Дори в периодите, в които Сашко отказва да се храни, а аз леко полудявам, не се и замислям, че щеше да е по-добре да го храня аз с пюрета. Темпото, с което се развиват уменията му, любопитството му, това, че никоя храна или консистенция не го притеснява – всичко това е нещото, което искам. Да, нямаме нито една чиста дреха, кучетата качиха килограми, а за много хора този начин на ядене е отблъскващ. Но мен, нас, не ни притеснява.

Какво да очаквате и кое да ви притесни?

Ходенето до тоалетна. Там ще има промяна какъвто и метод на захранване да изберете и това е напълно очаквано и нормално. Следете за подуване или дискомофорт и при притеснения се консултирате с педиатър. При нас нещата се забавиха 5 дни, но като кърмаче това вече беше срок, който вече сме чакали. Детето не даваше признаци за проблеми, знаех че ще има такъв период и просто изчаках. Всъщност захранването беше времето, в което включих пробиотици в менюто на Сашко. Знам че повечето майки започват още от раждането, или поне това са доста често препоръките на педиатрите с цел облекчаване и на коликите. Ние обаче не сме се борили с колики и беше личен избор да реша първите месеци да не ги ползвам. Включих ги при захранването и се спрях се на БиоГая заради варианта им с включен витамин Д. Добрата стомашно-чревна микрофлора е изключително важна за имунитета и на възрастните и на децата, за това за мен е важно в първите години на Сашето да му дам възможно най-добър старт. През първите 3 години децата укрепват своят организъм, за това е ключово да им предлагаме подходящи храни и продукти, които да подпомагат този процес. Така както ви казах, че силно рафинираните и подсладени храни не са подходящи, защото те подхранват “лошите бактерии” на микробиома, така пробиотиците идват на помощ, за да възвърнат баланса и да подкрепят добрите. Бебетата се раждат с почти 90% популация от Бифидобактерии и Лактобацили, които им помагат да се справят със стомашните неразположения и да имат някакъв имунитет, но през първите 6 месеца те значително намалят. За разлика от нас бебетата не могат да започнат с кисело зеле, комбуча или квас. Тогава на помощ идват пробиотиците – с тях допринасяме за добрата чревна микрофлора, подпомагаме развитието точно на Бифидобактерии и Лактобацили, а и укрепваме имунитета!

Периодите на ядене и неядене. Заредете се с търпение, това е! Ще има много периоди, в които детето ще яде много или няма да яде нищо, важното е да сте консистентни – винаги го слагайте на масата, винаги предлагайте нещо (може да смествате неща, които знаете, че харесва и такива, които не толкова), и следете за признаци на проблема. Често ще забележите че растящите зъби или болест оказват влияние на апетита. Първите месеци на нашето захранване минаха значително безоблачно и Сашко ядеше всичко без проблем. Няколко седмици преди да направи годинка обаче нещата се закучиха. Чакахме доста дълго време преди да решим, че не е период и вече е притеснително и преминахме към кръвни изследвания и консултация с хематолог и с 2ма педиатри. В нашият случай се оказа, че има анемия и вече сме взели мерки по запълването и. Сравнително бързо оказа влияние и започна отново да се храни, но тепърва ни предстоят и контролни изследвания.

Заместването на хранене. Нещото, което май най-често се коментира във всички групи за захранване. Препоръките на здравните организации са за преференциално млечно хранене до 1 година – независимо дали е кърма или адаптирано мляко. В този ред на мисли, не е нужно да се мъчим да заместим хранене на сила. Ако детето яде повече и след това не иска мляко , това е чудесно. При нас дори до момента (13 месеца) няма заместено хранене и това не ме притеснява. Както ви казах правихме консултация с педиатър, тя също каза, че липсата на заместено хранене не е притеснителна.