Зимнина

В този сезон за какво друго освен за зимнина да си говорим. Винаги ще се намери време я за торта, я за пържола, но идеалното време за съхраняване на зимнина е само сега. От първата година, в която се изнесох спазвам няколко прости правила за това какво ми трябва зимата. И сега съобразявайки ги с режима само ги подобрих и разкрасих. Защото не става въпрос само за спестяване на средства, а и за съхранение на продукти в правилният сезон, тогава когато са най-полезни и са съхранили най-много витамини в себе си.

Плодове – най-разпространеният начин за запазване на плодове, който се ползва в България са компоти и сладка. Какво правите когато не използвате подсладители и консумирате ограничен брой плодове? У дома ги замразявам. Тази година имам късмета да хвана на време домашните къпини и още преди месец ги прибрах във фризера.

Когато нямам, прибирам ягоди или малини. За всеки от тези плодове спазвам едно правило – почиствам всеки плод от дръжката, измивам го и го нареждам в най-плоската тава, която имам, върху хартия за печене. Заедно с тавата слагам във фризера за 20-30 мин. Това време е напълно достатъчно, за да ги втвърди, след това вадя и изсипвам в пликове. Така плодовете не се смачкват и ми позволяват да си взимам от тях само нужните без да се налага да размразявам цяла торбичка. Имах период, в който се бях замислила за дехидратор (онзи уред, който суши плодовет), но в крайна сметка реших, че не изолзвам толкова много плодове, че да си заслужава да имам и това … И бонуса, който ще ви дам. Когато се запролети и започнат да излизат новите плодове и дойде времето на розето (нищо, че за мен е почти целогодишно), вместо да охлаждате с кубче лед, което разрежда виното, сложете замразени плодове. Хем охлаждате, хем не разреждате, хем ароматизирате. Приемам благодарности под формата на бутилки, не се притеснявайте 😉

Зеленчуци – тук вече българският консервен гений доста е творил. Трушии, консерви, сушене, ферментиране и какво ли още не. Спрямо нашите предпочитания има две неща, които правя – замразявам и ферментирам. Започвам със замразяването на пресен зелен/жълт боб.

Ако имам домашен, той най-често е жълт, ако купувам от пазар, там по-често намирам зелен. Измивам шушулките, почиствам двата края и нарязвам на 2-3 сантиметрови парчета. Бланширам в гореща вода за 5-6 минути. Прибирам в торбички на порции и имам готова гарнитура за всякакво месо.

По същият начин съхранявам чушки. Всички чушки измивам и почиствам и разпределям на две. Правите чушки запазвам цели, за да имам за пълнене.

Кривите и малките нарязвам на кубчета и използвам за готвене. За бланширане на чушките използвам пароварка, но преди ги правех във вряща вода и няма разлика. В пароварката просто успявам да натъпча много повече и ми отнема по-малко време.

Преди правех туршии, не много, но правех, по стандартната рецепта със захар. От както спазвам режима предпочитам дивата ферментация. Освен, че пропускам захарта, така имам зеленчуци пълни с ензими и пробиотици. За това краставички и любимите ми зелени доматчета ферментирам в буркани.

Доматите режа на четвъртини, а на краставичките подрязвам само крайчетата.

В тенджера кипвам вода и сол в съотношение 1л вода към 3 сл морска сол. След като течността изстине заливам зеленчуците с нея и ги притискам. След около седмица започвам да ги проверявам как са на киселинност и когато реша, че ми харесват ги прехвърлям в по-малки буркани и прибирам на хладно. По същият начин зимата правя и карфиол и моркови.

Последното, което прибирам са зелени подправки – копър и магданоз. Купувам доста връзки, обикновено по 15-20 и от двете. Измивам връзката, режа стъблата, нарязвам на 2 на 3 и ги слагам в робота.

С робота ги нарязвам на ситно. Прибирам в торбички и слагам във фризера. Така имам за манджите за цяла зима.