Sofia Restaurant Week

Ако искате да опитате гурме кухня от топ софийски ресторанти, при това с фиксиран куверт, то Sofia Restaurant Week е вашето събитие. Тази година събитието ще се проведе за шести път, като всяка година има две издания – пролетно, през Май, и есенно, през Септември. Знаете че съм ценител на качествената храна, а когато за куверт от 29лв мога да получа тристепенно меню (а понякога има и комплименти) от ресторанти, които са класифицирани по няколко топ критерия. Е бройте ме! Включените ресторанти варират всяка година, тъй като след събитието има оценяване на представянето им от посетилите го. Обикновено предлагат по две фиксирани менюта, които се публикуват седмица предварително. Ние взимаме по едно от всеки вид, за да опитаме максимален брой храни 🙂

Опитът ми със SRW започна през 2017 при това случайно. Тъкмо бях чула за събитието и докато организирам бандата и избере ресторант, после меню, после ден, после час .. и хубавите ресторанти свършиха. Почти бях забравила за събитието когато моя колежка ми каза, че има резервация за Nikolas0/360, която няма да може да използва. Не се поколебах и я взех. Преди това бях посещавала ресторант от висок клас и знаех какво да очаквам от храната и обслужването, но все пак не случайно Nikolas0/360 е избиран толкова пъти за Ресторант на годината. Да се храниш в такъв ресторант е удоволствие не само за небцето. Да видиш поднасянето на всички ястия като перфектна симфония, всеки детайл в чинията, който е идеално поставен е нещо незабравимо.

Менюто беше тристепенно. На снимката горе виждате моето – Салата с лимец и гриловани зеленчуци. Основното беше Пилешко роле, а десерта едно от най-добрите сорбета, които някога съм опитвала – от малини и ягоди.

За следващата година вече бяхме подготвени и предварително се спряхме на ресторант Vacuum. Единодушно избрахме ресторанта, защото всичко се приготвяше по метода sous vide (така модерното су вид). Готвене във вакуумирани торбички под ниска температура. Менюто звучеше интересно, мястото беше достъпно като локация. Първата червена лампа светна когато се появихме на място и ни отказаха да ни настанят вътре, беше валяло и беше студено, а ресторанта вътре беше празен. Примирихме се и се облякохме. Цялото меню и обслужване бяха доста компромисни, на места откровено гадни. Суха леща, неопределен твърд сухар, и още помня гумените патешки гърди, които едвам издох. Голяма греда. Едвам издържахме десертите и се изстреляхме до Лидл за луканка … Не случайно ресторантът вече не работи.

Стартирахме с Роял от гъши дроб, крем с манатарки, стафиди, бекон, печен лешник, какао , който горе долу ставаше. Но пък не питайте Симо как се нави да яде гъши дроб 😀

Аз Верина от киноa със скариди, зеленчуци, мус от хрян, крутон, домат конфи и желе от грейпфрут . Скариди не открих, крутона беше страшно сух, а крема така и не успях да определя вкус на какво има. На нищо за най-лесно.

Основното на Симо беше свинско бонфиле „су вид“, картофена еспума с трюфел, леща „Белуга“ и пепър сос. Тая леща директно влезе в топ 3 на най-неовкусените храни, които съм опитвала…а звучеше обещаващо..

Аз бях избрала Патешко магре “су вид”, картофи конфи „су вид“, домати с ванилия, сабайон с маракуя, патешко жу . Патешкото беше приготвено идеално, но оставената кожа беше станала гумена (очаквано когато я вариш), което направи яденето доста трудно. Картофите си бяха просто картофи …

Тук вече бяхме достатъчно разочаровани, за да си поискаме десертите максимално бързо. В моето меню имаше чаша нежен крем в стил Ирландско кафе – крем с кафе, желирано кафе с шоколад, сметана с ванилия и уиски , който на вкус се приближаваше до зле приготвен доктор Йоткер, а странното решение с пипетата с алкохол, който няма как да се разтвори във вече готово желе дори не знам как да изкоментирам.

Симо имаше мааалко по-добър късмет с неговият крем, но пък и там сметаната беше готова от флаконче. Крем с бял шоколад и лайм, шоколадова бисквита, шоколад със сечуански пипер, какаов сос и бадеми.

За есенното издание през 2018 се подготвихме доста по-добре. Проверих много мнения в интернет и избрахме Tempero. Още с влизането ни спечелиха с чудесно отношение и леки шеги (оказа се, че нашият приятел е облечен със същата риза като сервитьорите и това стана повод на забавни смешки). Със сядането ни посрещнаха с комплимент от плосък хляб с квас и активен въглен – чисто черен и мус от български сирена.

Започахме с две напълно различни неща – аз със супа, Симо със салата. Салатата на Симо беше с български домат и краставица и печен гъши дроб с бекон.

Моята супа беше от бял домат и билки с крутони от активен въглен. Определено нещо запомнящо се!

За основно аз бях избрала Свинско бон филе със сос жу с горски гъби, картофен сабайон и крем от костен мозък с пуканки от свинска кожа. Пуканките бяха страшно готини, а първото ми ядене на костен мозък не остана последно 🙂

Симо си беше избрал пилешко с билкови картофи и зелен боб.

Десертите ни също се различаваха напълно. Аз имах Шоколадов чийзкейк, а той Домашен шоколадов кекс със сладолед Семифредо с бял шоколад и пресни малини. . Звучат някак обикновено за това, което получихме.

Определено бих препоръчала ресторанта на всеки. Стандартното им меню не е прекалено скъпо, което го прави добра опция по принцип не само за SRW. Работят със сезонни храни, ресторантът е огромен и много посещаемо, въпреки локацията леко в страни от централните софийски улици.

За пролетното издание на Sofia Restaurant Week избрахме Raja Bali. Индонезийски ресторант, нещо екзотично и напълно различно от това, което ядем по принцип. Резервацията ни беше ранна и ресторантът беше все още празен. Настаниха ни и директно преминахме към храната. Както винаги бяхме избрали две различни менюта. Аз много се вълнувах за моя старт, защото започвах с
‘Сото Бетауи’ – супа от телешко шкембе с кокосово мляко и корени от галангал, куркума и джинджифил.

Супата беше гореща и много приятна. Шкембе съм яла веднъж преди над 10 години, но това нямаше нищо общо с тогавашното ми ядене. Изключително нежно, без миризма, направо се навих да ям пак.

Симо имаше Виетнамска салата – оризови нудли с пресни зеленчуци, сусамово масло и соев сос.

Отново приятно ястие, с добавен лайм стана превъзходно.

Преминахме към основните. Моите ребра бяха ОГРОМНА порция. Нямам нищо против 🙂 Гриловани ребра по Балийски – сочни свински ребра с традиционен сладък Балийски сос, гарнирани с хрупкава салата от цветно зеле и моркови, и поднесени оригинално върху дъска с бананов лист. Сладкият сос, не беше прекалено сладък, идеално допълваше ребрата. А те самите бяха сготвени толкова добре, че сами падаха от кокала.

Симо имаше Гриловано, обезкостено пилешко бутче с Балийски къри сос, поднесено с жълт ориз, овкусен с къри и кокосово мляко. Много добре сготвено пиле, изключително крешко и нежно. И соса, който “прави” цялата рецепта.

Десерта, който предварително знаех, че е в моето меню, за съжаление нямаше как да ям, защото беше Ябълков тарт, поднесен с топка ванилов сладолед и полят с карамелен сос. Вече го бях разменила със Симо, но все пак опитах една ябълка от върха. Беше голямо парче, но е бил лек и не толкова сладък.

Аз пък взех Грилован банан, поднесен с разтопен шоколад в кокосово мляко и поръсен с чедър – екзотика, нали 🙂 Беше безкрайно сладък за моят вкус, но определено комбинацията с чедър беше интересна.

Успяхме да хванем краят на есенното издание, заради късното ни море. Да ви призная става все по-сложно да се избере меню, което е съобразено с предпочитанията ни за храна, но и да успеем да избегнем храни, които не можем да ядем. От около година забелязвам отваряне към вегетарианската аудитория, ще се радвам, ако в бъдеще същото се случи и за хората с различни алергии или нетолерантности. Ако се чудите какво имам предвид, най-малкото няма меню, в което да отсъства брашното. Знам че в десертите е много трудно да се избегне, но и в салатите и предястията се прокрадват панировки, сосчета и прочие, които мисля, че готвачите могат да заместят. Но стига приказки. Тази година решихме да опитаме по-малък ресторант и се спряхме на Пънчетата в Лозенец. Определено непознато име, удобна локация и интересно звучащо меню. Хареса ми философията им: ” Нашата философия се базира на концепцията за домашно приготвена, сезонна храна. Стремим се да използваме винаги пресни и качествени, сезонни продукти, Да създаваме и поднасяме с внимание, вкусни и атрактивно изглеждащи ястия”.

Започнахме със стартери, моят беше Микс от зелени листа с мариновано козе сирене, печена тиква, хрупкави семена и ядки, медено горчичен дресинг. Въпреки че не усетих никакъв дресинг и сама подправих салатата, бих казала, че вкусово тиквата, козето сирене, печените ядки и салатите се допълваха идеално. Дори Симо, който не е любител на козето сирене одобри ултимативната хапка с всичко.

Неговото предястие беше Запечено, фермерско, пресносолно сирене, гел от дюли, хрупкави кори с мащера и микрослънчоглед.

Сиренето беше определено интересно, в комбинация с желето се получава много приятна комбинация. Самото желе имаше добра консистенция и аромат. Аз не опитах тестените крекери, но Симо ме увери, че са били много хрупкави с аромат на препечен кашкавал и подправки.

Преминахме плавно към основните. Моето беше специално избрано, защото исках да опитам неща, които наистина не съм яла или не бих си приготвила у дома. “Брейзнати” телешки бузи със сини сливи, пюре от пащърнак, пресен лук и хрупкав лук. Също много добро попадение. Пюрето е нещо, което със сигурност ще си приготвям зимата като гарнитура към месо със сос. Телешкото беше толкова крехко, че се разделяше на конци. Сосът имаше дълбок вкус с лека алкохолна и сладникава от сливите нотка. Хрупкавият лук се вписваше идеално, пресният не съм сигурна къде беше, защото аз си представях зелен лук може би ..

В менюто на Симо основното беше Пилешко филе сготвено су вид, с хрупкава поръска, пюре от червено зеле и сладки картофки. Пилето беше добър опит със су бид-а след злополучното патешко, което бях яла преди време. Не очаквах, че хрупкавата поръска ще е от овесени ядки, но вкусово си отиваха. Пюрето от червено зеле имаше вкус .. на зеле 😀 Беше по-скоро интересно и цветно, от колкото вкусно, но пък не беше в голямо количество и се преживяваше. сладките картофи бяха пържени с пушен пипер и бяха много ароматни.

Моят десерт, от когото успях да изям само “плънката” беше кръстен Чийзкейк “Детство мое” (Виолетов чийзкейк с лавандула, маскарпоне, боровинково кули, филирани бадеми). Чийз частта беше с аромат на виолетки, не много сладка, не много кисела от боровинките, точно както си представям един балансиран десерт. Симо опита блата, който беше от бисквити и гарантира, че също е бил много добър.

Десертът на Симо се казваше “Сенсейшън” (Шоколадово суфле, дулсе де лече, какаов сос , лешников сладолед, лешници). От него аз опитах само сладоледа, също като моят десерт ми направи впечатление балансираният вкус, без да се прекалява със захарта. Кексчето имаше идеален течен център и Симо го унищожи за минутки!

Общото ми впечатление от ресторанта и храната остава високо, независимо забравеният над час десерт. Всъщност сервитьорът ни забрави доста дълго време и дори когато поискахме сметката не се сети, че не ни е донесъл десерта. Помолихме за десерта и се наложи да почакаме още, тъй като суфлето разбира се отнема време. Храната беше добра, качеството беше високо и определено ще им дадем още един шанс извън кампанията 🙂