Advertisements
От кухненският шкаф

Sofia Restaurant Week

Ако искате да опитате гурме кухня от топ софийски ресторанти, при това с фиксиран куверт, то Sofia Restaurant Week е вашето събитие. Тази година събитието ще се проведе за шести път, като всяка година има две издания – пролетно, през Май, и есенно, през Септември. Знаете че съм ценител на качествената храна, а когато за куверт от 29лв мога да получа тристепенно меню (а понякога има и комплименти) от ресторанти, които са класифицирани по няколко топ критерия. Е бройте ме! Включените ресторанти варират всяка година, тъй като след събитието има оценяване на представянето им от посетилите го. Обикновено предлагат по две фиксирани менюта, които се публикуват седмица предварително. Ние взимаме по едно от всеки вид, за да опитаме максимален брой храни 🙂

Опитът ми със SRW започна през 2017 при това случайно. Тъкмо бях чула за събитието и докато организирам бандата и избере ресторант, после меню, после ден, после час .. и хубавите ресторанти свършиха. Почти бях забравила за събитието когато моя колежка ми каза, че има резервация за Nikolas0/360, която няма да може да използва. Не се поколебах и я взех. Преди това бях посещавала ресторант от висок клас и знаех какво да очаквам от храната и обслужването, но все пак не случайно Nikolas0/360 е избиран толкова пъти за Ресторант на годината. Да се храниш в такъв ресторант е удоволствие не само за небцето. Да видиш поднасянето на всички ястия като перфектна симфония, всеки детайл в чинията, който е идеално поставен е нещо незабравимо.

Менюто беше тристепенно. На снимката горе виждате моето – Салата с лимец и гриловани зеленчуци. Основното беше Пилешко роле, а десерта едно от най-добрите сорбета, които някога съм опитвала – от малини и ягоди.

За следващата година вече бяхме подготвени и предварително се спряхме на ресторант Vacuum. Единодушно избрахме ресторанта, защото всичко се приготвяше по метода sous vide (така модерното су вид). Готвене във вакуумирани торбички под ниска температура. Менюто звучеше интересно, мястото беше достъпно като локация. Първата червена лампа светна когато се появихме на място и ни отказаха да ни настанят вътре, беше валяло и беше студено, а ресторанта вътре беше празен. Примирихме се и се облякохме. Цялото меню и обслужване бяха доста компромисни, на места откровено гадни. Суха леща, неопределен твърд сухар, и още помня гумените патешки гърди, които едвам издох. Голяма греда. Едвам издържахме десертите и се изстреляхме до Лидл за луканка … Не случайно ресторантът вече не работи.

Стартирахме с Роял от гъши дроб, крем с манатарки, стафиди, бекон, печен лешник, какао , който горе долу ставаше. Но пък не питайте Симо как се нави да яде гъши дроб 😀

Аз Верина от киноa със скариди, зеленчуци, мус от хрян, крутон, домат конфи и желе от грейпфрут . Скариди не открих, крутона беше страшно сух, а крема така и не успях да определя вкус на какво има. На нищо за най-лесно.

Основното на Симо беше свинско бонфиле „су вид“, картофена еспума с трюфел, леща „Белуга“ и пепър сос. Тая леща директно влезе в топ 3 на най-неовкусените храни, които съм опитвала…а звучеше обещаващо..

Аз бях избрала Патешко магре “су вид”, картофи конфи „су вид“, домати с ванилия, сабайон с маракуя, патешко жу . Патешкото беше приготвено идеално, но оставената кожа беше станала гумена (очаквано когато я вариш), което направи яденето доста трудно. Картофите си бяха просто картофи …

Тук вече бяхме достатъчно разочаровани, за да си поискаме десертите максимално бързо. В моето меню имаше чаша нежен крем в стил Ирландско кафе – крем с кафе, желирано кафе с шоколад, сметана с ванилия и уиски , който на вкус се приближаваше до зле приготвен доктор Йоткер, а странното решение с пипетата с алкохол, който няма как да се разтвори във вече готово желе дори не знам как да изкоментирам.

Симо имаше мааалко по-добър късмет с неговият крем, но пък и там сметаната беше готова от флаконче. Крем с бял шоколад и лайм, шоколадова бисквита, шоколад със сечуански пипер, какаов сос и бадеми.

За есенното издание през 2018 се подготвихме доста по-добре. Проверих много мнения в интернет и избрахме Tempero. Още с влизането ни спечелиха с чудесно отношение и леки шеги (оказа се, че нашият приятел е облечен със същата риза като сервитьорите и това стана повод на забавни смешки). Със сядането ни посрещнаха с комплимент от плосък хляб с квас и активен въглен – чисто черен и мус от български сирена.

Започахме с две напълно различни неща – аз със супа, Симо със салата. Салатата на Симо беше с български домат и краставица и печен гъши дроб с бекон.

Моята супа беше от бял домат и билки с крутони от активен въглен. Определено нещо запомнящо се!

За основно аз бях избрала Свинско бон филе със сос жу с горски гъби, картофен сабайон и крем от костен мозък с пуканки от свинска кожа. Пуканките бяха страшно готини, а първото ми ядене на костен мозък не остана последно 🙂

Симо си беше избрал пилешко с билкови картофи и зелен боб.

Десертите ни също се различаваха напълно. Аз имах Шоколадов чийзкейк, а той Домашен шоколадов кекс със сладолед Семифредо с бял шоколад и пресни малини. . Звучат някак обикновено за това, което получихме.

Определено бих препоръчала ресторанта на всеки. Стандартното им меню не е прекалено скъпо, което го прави добра опция по принцип не само за SRW. Работят със сезонни храни, ресторантът е огромен и много посещаемо, въпреки локацията леко в страни от централните софийски улици.

За пролетното издание на Sofia Restaurant Week избрахме Raja Bali. Индонезийски ресторант, нещо екзотично и напълно различно от това, което ядем по принцип. Резервацията ни беше ранна и ресторантът беше все още празен. Настаниха ни и директно преминахме към храната. Както винаги бяхме избрали две различни менюта. Аз много се вълнувах за моя старт, защото започвах с
‘Сото Бетауи’ – супа от телешко шкембе с кокосово мляко и корени от галангал, куркума и джинджифил.

Супата беше гореща и много приятна. Шкембе съм яла веднъж преди над 10 години, но това нямаше нищо общо с тогавашното ми ядене. Изключително нежно, без миризма, направо се навих да ям пак.

Симо имаше Виетнамска салата – оризови нудли с пресни зеленчуци, сусамово масло и соев сос.

Отново приятно ястие, с добавен лайм стана превъзходно.

Преминахме към основните. Моите ребра бяха ОГРОМНА порция. Нямам нищо против 🙂 Гриловани ребра по Балийски – сочни свински ребра с традиционен сладък Балийски сос, гарнирани с хрупкава салата от цветно зеле и моркови, и поднесени оригинално върху дъска с бананов лист. Сладкият сос, не беше прекалено сладък, идеално допълваше ребрата. А те самите бяха сготвени толкова добре, че сами падаха от кокала.

Симо имаше Гриловано, обезкостено пилешко бутче с Балийски къри сос, поднесено с жълт ориз, овкусен с къри и кокосово мляко. Много добре сготвено пиле, изключително крешко и нежно. И соса, който “прави” цялата рецепта.

Десерта, който предварително знаех, че е в моето меню, за съжаление нямаше как да ям, защото беше Ябълков тарт, поднесен с топка ванилов сладолед и полят с карамелен сос. Вече го бях разменила със Симо, но все пак опитах една ябълка от върха. Беше голямо парче, но е бил лек и не толкова сладък.

Аз пък взех Грилован банан, поднесен с разтопен шоколад в кокосово мляко и поръсен с чедър – екзотика, нали 🙂 Беше безкрайно сладък за моят вкус, но определено комбинацията с чедър беше интересна.

Advertisements

Leave a Reply

Close
%d bloggers like this: