Депресията, за която малко се говори ..

Ако искате да промените света си, започнете да променяте себе си: мисъл по мисъл, навик по навик, ден след ден! – Юлика Новкова

Ще си кажете защо толкова тъжна тема преди празниците? Защото за депресията никога няма подходящо време. Няма подходящ профил, няма подходящо изражение, няма един модел и няма празници ..

Мислите си, че сте били “депресирани”, но истината е че има хора, които ежедневно живеят с истинска, всепоглъщаща депресия, която е техен най-близък приятел. Гласчето, което винаги им напомня, че не са “достатъчно”. Достатъчно добри, достатъчно слаби, достатъчно красиви, достатъчно, за да покрият нечии стандарти. Спътник във всяка тяхна стъпка, за да не забравят и да не си помислят, че могат да се справят ..

Никога не бях гледала сериозно на тежките мисли и депресивните състояния. Няма човек, който да не е изпадал в такива по една или друга причина. Става ти трудно и тежко, мислиш, че никой не те разбира, но в крайна сметка ти минава. Моите мисли винаги са били свързани с това как изглеждам или с това, което успявам(или по-скоро не успявам) да постигна с труд. Имам лошият навик понякога да се самонаказвам заради чуждите представи или ако не успея да постигна нещо толкова бързо, колкото съм очаквала. Когато добавим и едно хашимотско настроение, нещата стават трагични. Дори не се бях замисляла, че се чувствам толкова зле, може би дори нямаше и да се замисля, ако вокалистът, на група, която харесвам много, не се беше самоубил след дълги години борба с депресията. Тогава се замислих как истински се чувствам и какво да направя, за да спра да се чувствам така.

Първо, колкото и трудно да изглежда .. приех, че има проблем. Знам, че ви изглежда страшно или пък маловажно, защото обществото така казва, но ако не се чувствате добре, не може да излъжете себе си. Толкова пъти съм чувала “Отиди на шопинг”, “Трябва ти излизане с приятели”, “Абе я се напий и ще ти мине”, че дори не мога да ги изброя. Понякога обаче това не решава проблемите, а някои предложения дори могат да ги задълбочат. За това приемете, че има проблем и ще работите по решаването му . И бъдете готови наистина да работите, защото нищо не може да ви помогне, ако вие не го искате.

Изяснете пред себе си кой е най-големият проблем, който ви влияе. Коя е случката, емоцията, човека, които събуждат онова чувство, че нищо няма смисъл. В моят случай бяха коментарите за теглото ми. Колкото и да се усмихвах и да давах вид, че не ми влияе, всъщност събирах всичко в себе си. Всеки малък коментар от близък или семейство, всеки намек в блога беше прилежно запазен и запомнен. И анализиран всяка нощ, за да засиля усещането, че така и така от мен нищо не става, а като за капак съм и дебела…

Направете си пълна кръвна картина! Щитовидни хормони, кортизол, полови хормони, витамин Д и В12 .. Това са само част от сигналите, които да разчетете, че нещо в тялото ви не работи по оптимален начин. И колкото и странно да ви изглежда, понякога липсата на някой микроелемент или това, че нивата на хормоните не са оптимални може да доведе до чести промени в настроението и дори до тежки депресии. В моят случай се наложи прием на вит. Д. Понякога разходките на слънце не са достатъчни(но все пак не ги изпускайте) за това се консултирайте с лекуващият ви лекар дали не е нужно да добавите допълнително.

Намерете някакъв отдушник от тежките мисли. Сигурно ще ме погледнете лошо, че ще ви накарам да спортувате 😀 Няма, все още … В началото този блог беше моят начин да разсейвам мислите. Да планирам постове, да ги подготвям, да търся рецепти и да опитвам беше всичко, което ме разсейваше. И съм изключително благодарна, че срещнах хора с моите интереси, които много ми помогнаха да се развия. Дали ще бъде писане, рисуване, музика, зависи от вас. Колкото и малко да ви се струва, просто започнете и с всеки ден надграждайте, за да си изградите навик. В момента много ми помага тичането. Дава ми възможност да изчистя всички мисли от главата си и определено ще стане част от живота ми. Знам, че много хора не могат да открият мотивацията да станат и да отидат в залата, но не е нужно да започнете от там. Просто намерете едно нещо, което ви прави спокойни 🙂

И за последно оставих нещо много важно – споделете с близък как се чувствате. Мисля че част от моите проблеми идват от това, че изпитвам притеснения да говоря за това как се чувствам, или какви проблеми имам. И така събирам, и събирам, и събирам .. В момента, в който започнах да споделям, че не се чувствам добре, че определени хора ми влияят, че определено време или случки ме карат да се чувствам зле, тогава започнах да се усещам освободена. Все още не споделям напълно с всеки, може би защото съм такъв човек, може би защото за някои неща не ми достига смелост, но споделям с някой и се чувствам добре. Замислих се и за странични разговори с психолог(тук ще благодаря на някого виртуално, защото ми показва, че ходенето при психолог не е страшно), все още не съм го отхвърлила напълно. Считам го за полезно, но може би финансово все още не съм стигнала до този момент.

Няма да ви кажа, че днес съм един безкрайно щастлив човек, без никакви мрачни мисли. Ще ви кажа само, че вече не давам на мислите ми да определят живота ми. Започнах да го определям аз!