Кал, пот и сълзи, или как обикнах тичането

В този пост няма да прочетете професионални съвети за тичане нито за феноменални бегачески постижения. Не защото не съм чела такива, а защото не мисля че имам нужните знания, и не мисля че съм правилния човек, който да ви дава такива. Тук ще прочетете само за личният ми опит, за малките неща, които научих сама, за пътищата, в които ми казаха, че няма да се справя, а аз продължавах напред …

За първи път отидох да тичам през 2017. В офиса пуснаха мейл, че ще се проведе Рено Морнинг рън в Борисовата, фирмата плащаше, само се набираха доброволци за екип. Какво пък толкова, това са просто 5 км. Записах се доста безразсъдно, без да се замисля, че никога не съм тичала, а и май даже нямах подходящи дрехи за тичане на 29.10. Как ги издрапах тези километри само аз си знам. Хем бях щастлива, хем бях разочарована от себе си, и то до толкова, че за дълго време се отказах от тичането.

Истински започнах почти половин година по-късно. Една съботна утрин през април се оказах на старта на 5 kmrun в Южния парк.

Свободно, но организирано парково тичане, отново 5 километра, само че в голяма група с хора с различни възможности, което е доста по-успокояващо и някак не се депресираш толкова, че не можеш да тичаш. Първите ми опити там бяха трагични, но какво от това. Толкова хора ме изпреварваха, аз подтичвах и спирах и така до финала. Но не се отказвах. Всяка събота бях там, и в студ и в пек.

Нямах никаква идея какво правя, просто гледах да се придвижвам напред до колкото ми е възможно и се чудех кога ще дойде това прословуто “удоволствие от тичането”!? Тогава попаднах на първите насоки за начинаещи бегачи и осъзнах колко греша. Опитвах се да гоня първите, без да съм се научила да тичам правилно. Колкото и да исках да съм бърза (а повярвайте ми не бях 😀 ), трябваше да започна с бебешки стъпки. Първата грешка, която правех беше да гледам другите хора и да се опитвам да ги догоня. Трябваше ми мое темпо, макар и бавно, просто такова, с което се чувствам комфортно и ми позволява да тичам по-дълго без да се уморявам и да спирам. Какво правех в началото – изстерлвах се супер бързо и капвах още на първият километър. Какво започнах да се опитвам да правя – да тръгна бавно и да се движа с едно и също темпо. След 2-3 тичания вече усещах кога съм забързала и можех да намаля темпото, за да не се налага да спирам. В момента тичам с часовник, който ми следи пулса и има граница, която следя да не превишавам. Да, много по-лесно е, но съвсем не ви съветвам да влагате пари в скъпи уреди и екипировки без да имате представа какво правите. А така и така сме го засегнали, ще кажа и две-три думи за дрехите и обувките. Втората ми грешка – първите ми маратонки за тичане бяха много сладички, и адски много ми стискаха 😀 Не знам с кой акъл ги купих, бяха много красиви, изгодни и реших че са идеални. Никога не си купувайте точен номер маратонки! Никога, освен ако не си харесвате ноктите сини или липсващи. Кракът ви трябва да е стабилен в глезена, но трябва да имате и достатъчно място пред пръстите, за да може да следва естественото движение при тичане, а не да се набива в началото на обувката. Останалите неща като дебелина на подметка, наклон (дали да е равна или на пръстите да е по-ниска) са въпрос на лични предпочитания и усещания, които можете да откриете във времето. Бих казала, че в началото не е нужно да влагате пари в скъпи марки, въпреки, че те определено си имат своите предимства, но все пак, ако не сте сигурни дали ще ви хареса да тичате можете да си вземете бюджетни решения от Декатлон или Лидл. Същото е и с дрехите. Реално не ви трябва нищо специално, за да потичате 3-5 километра. Ако решите да увеличавате дистанцията мисля, че лесно ще се ориентирате сами какво ви е нужно. Ето какво имам аз в момента:

• Тениски, потници, къси гащи, клинове, блузи и дъждобран – същите, с които си тренирам всичко друго. Все пак има клинове, които малко се смъкват и не са ми удобни за тичане. Имам две блузи с дълъг ръкав, специално за тичане и един дъждобран, които ползвам зимата.
• Гащи и чорапи – с гащите за тичане така и не си паснахме, но чорапите препоръчвам. Късите чорапи са идеални за по-леки дистанции, но ако започнете да тичате над 10 километра си вземете чифт компресионни чорапи. Намаляват вибрациите, мускулите ви се чувстват съвсем различно и се възстановявате много по-лесно след тичане. А как ми помогнаха на мен ще ви разкажа малко по-късно 🙂
• Раница и колан за тичане – раницата ми има водна система и използвам за по-дълги тичания, коланът е в случай, че искам да си сложа ключовете, телефона и слушалките някъде. В началото имах и “гривна”, която се слага на ръката, но освен телефон друго не събира и за мен не беше много удобно.
• Ръкавици, бъф, шапка – никое от тези не е задължително, може би само бъф-а за зимно тичане. Ръкавиците използвам сравнително рядко зимата, защото бързо се затоплям, но доста хора ги използват постоянно. Шапката взех специално за летните тичания и определено има разлика. Но ако тичате рано сутрин или късно вечер не е продукт от първа необходимост.
• Маратонки – казах ви, че започнах с нисък (и неудобен :D) клас маратонки, в момента имам както по-евтини Найкове, така и по-скъпи като Hoka One One. Единственото, за което ви трябват специални обувки е ако решите да тичате trail. И за да сте сигурни, че ще си ги изберете правилно ви съветвам да отидете в легитимен магазин, където да ви съдействат. Поне първият път е добре някой да ви покаже как се обува и връзва такава обувка.
• Гривна/часовник – използвам приложението Staravа, за да засичам тренировките си още от началото, когато тръгнах в залата. Предпочитам го, защото мога да си въвеждам ръчно и тези от залата и така не се налага да следя прогрес на няколко места. Започнах тичането с гривна Mi band, удобна за измерване на пулс и до там 😀 Разстояние, денивелация и прочие дреболии засичах с включено приложение от телефона. Минусът е че няма как да тичаш без телефон и че понякога картите не са много точни. В момента имам часовник Polar Vanatage M, купен от Декатлон и го считам за изключително добра инвестиция. Мога да тичам без телефон (освен, че има още 129 спорта), защото има интеграция със Strava, използвам го като аларма, следя качеството на съня, броя си тренировки и разни други. Има хиляди часовници на пазара в момента, ако решите да влагате по-висока сума препоръчвам Полар заради лесното мобилно приложение, точния GPS и издържливата батерия.
• Челник – удобен за летни, вечерни тичания и понякога част от задължителната екипировка в trail състезания.

В продължение на месеци всяка събота тичах на 5kmrun, като започнах да включвам и малки седмични тичания, защото наистина започваше да ми харесва.

Дори участвах в Tech run-a

И това което започваше да ми се върти в главата, беше да скоча едно ниво на горе и да тичам и в гората. Опитах се да си намеря информация за сравнително лесни маршрути, защото не исках и да тичам до Мусала все пак! Но все не ми стискаше 🙂 За това ще бъда вечно благодарна на Дими (бившият CTO в компанията ми, запален trail бегач, който е тичал 300 км на Ultra trail Tour du Mont Blanc ), който подхвърли, че си търси компания за сутрешно тичане на един тиймбилдинг. И така докато другите още “закриваха” първата вечер в басейна, ние с Дими открихме красотата на тичането в 6 сутринта.

Страшно красиви и магични 8 километра около Велинград бяха, и още преди да се прибера да се изкъпя вече правех планове къде около София да повторя. Така започна зимата, в която не остана непробягана пътечка около София 🙂 Ще ви дам само няколко насоки по проверени маршрути:

Панчарево

Знаете, че Панчарево е едно от любимите ми места за тичане. Всяка седмица съм там, от скоро ходя и преди работа. Малкият маршрут е само 6 км, като имате 3 по асфалтовата част и 3 по лека пътека в гората. Сред бегачите е познато като маршурта на Кактус рън. Идеално място за първи стъпки в trail тичането. Бихте се справили и с обикновени маратонки, но все пак препоръчвам да тичате с такива за пресечен терен. Удобен както за крос преди работа, така и за уикенд тичане.

Големият маршрут е 16 км, предлага по-голяма денивелация и трудности, но отново не е нещо, с което да не можете да се преборите. И двата терена са подходящи за всеки сезон, зимата препоръчвам да носите връхна дреха, а лятото да тичате рано сутрин, за да избегнете жегата. Тук трябваше да е първото ми trail състезание, но заради карантинната обстановка се измести на номер 2.

Железница

Също много подходящо място за начинаещи бегачи, защото пътеката е много широка и е почти равно. Пътеката е част от маршрутът на Витоша 100 и дължината на бягането ще зависи само от вас. Препоръчвам да ходите сутрин, защото е доста посещаема, а вечер се смрачава рано.

Бухово

Един неочаквано труден маршрут 😀 Все още ми е трудно да си представя дадена денивелация на какво реално отговаря, за това за тук ще ви кажа – много е стръмно!

С известен натрупан опит на Панчарево мислехме, че ще е много лесно, защото е само 9,5км, но всъщност ни озори доста. Тук са се провежда Голям Сечко run.

Рибарица

Районът около Рибарица и Тетевен е пълен с подходящи пътеки, имайте едно на ум, защото сте в Централен Блакан и има диви животни.

Южен парк

Класическа дестинация за софиянци. Равен терен, асфалт, сравнително осветено, и една обиколка ви е 5 км.

Борисова градина

Още една класика, като тук има възможност да се качите и в горният край, където да добавите горски терен.

Всъщност можете да тичате навсякъде, където ви доставя удоволствие. Малки паркове, стадиони, улици и тротоари, не се ограничавайте и разнообразявайте, за да поддържате интересът жив 🙂

Зимата на 2019 към 2020 беше сравнително мека и приятна за бегачите, защото ми позволи да тичам почти през цялото време. Дори на 01.01.2020 участвах за втори път в Беж за зелев сок.

Нямах пропуснато тичане на 5krun и успях да направя 50 тичания с тях, за което получих първата си тениска!

С първите дълги слънчеви лъчи на Февруари решихме, че е време да направим тестови пробег на Панчарево, защото през Март ни очакваше първият ни маратон – Garmin Pancharevo trail maraton. Смело се записах на 21 км. Да, не ги бях тичала до сега,но пък винаги трябва да си слагаме високи цели, които да гоним! Тичането беше супер, решихме да добавим екстра 5 километра върху стандартното трасе, за да покрием истинския маршрут на маратона и най-вероятно това ми изигра лоша шега. От умора в последните 2 километра стъпих на криво. Ако го направиш докато ходиш е гадно, ако го направиш докато летиш по нанадолнището може да доведе и до счупване. Така тичането ми приключи в спешното с екстра подут крак и съмнения, дали изобщо ще мога да се възстановя за маратона.

Въпреки притесненията ми, се оказаха “само” разтегнати връзки, които ме слагаха на легло за седмица, а тичането се отложи за неизвестно време. Тук е моментът да ви кажа, че докторът в Спешното каза, че чорапът и добрата обувка са ме спасили от скъсване на връзките. За това ви казах, че е важно да тичате с правилните обувки за определеният терен. Естествено аз не се кротнах и след първоначалното отминаване на нечовешката болка започнах да се движа. След две седмици правех леки тичания. Дали това ми помогна да се възстановя по-бързо? Мисля че да. Но това не значи че е приложимо за всеки. Консултирайте се с лекар, слушайте тялото си и тогава преценете. Третото нещо, което осъзнах за важно, а бях пропускала – мобилността. Докато търсех информация за по-бързото възстановяване на глезена открих, че общото подобряване на мобилността на ставите помага за предотвратяване на травми или поне за по-лесното им възстановяване. Сега редовно раздвижвам и глезенеите и китките и наистина мисля,че има разлика.

След възстановяването дойде карантината … Всички знаем какво стана тогава. Затворените зали, отменените състезания и желанието ми все пак да поддържам форма ме подтикнаха да тичам все по-редовно и на все по-дълги разстояния. Всеки ден правех поне по 5 километра, а понякога и 10-15-20. Празните улици, празната София бяха идеални за разтъпкване – да, в парка е по-приятно, но нямаше как. Обичам усещането,което ми дава тичането. Свободата, енергията, това че отнема всички тежки мисли. Понякога не мисля за нищо, понякога готвя на ум, понякога решавам проблеми. Тичането е до мен винаги. И в най-щастливите ми дни, и в онези, в които искам да остана сама със себе си. Обичам и сладката болка на мускулите след едно добро тичане 🙂

С известен опит зад гърба си и отпадането на карантината реших, че искам да участвам в ултра маратони. Започнах с Търново Ултра и едни 14 км.

Адската жега и страшно красив маршрут. Това ще запомня. Супер организация, супер емоция, идеален шут, за да събуди желанието ти за още. Подходящ е за хора без никакъв опит, които искат да се проверят, за хора, които искат да усетят емоцията и да се потъркат в големите имена.

Седмица по-късно бях на Garmin Pancharevo trail маратон – 21 км.

Отново жега, както виждате тук заложих на бъф, защото иначе толкова се потиш и така ти тече в очите .. И открих, че колкото и пъти да си тичал по един и същ маршрут, винаги трябва да си готов за промени по терена.

Сега се подготвям за K3 Ultra през Септември, където ще тичам “само” 23км, и надявам се през Октомври да пробягам Софийският маратон. A от там нататък само мечтите ще покажат <3

В заключение ще ви дам най-важните насоки, ако искате да започнете да тичате:

• Тичайте с удобни обувки.
• Стъпвайте на цял крак. Не на пета, не на пръсти, а се опитайте да се приземите на цял крак. Така ще си спестите травми.
• Движете ръцето до тялото, нека са там естествено.
• Загрявайте преди тичане. Започвате от ръцете, през кръста и слизате към краката. Така мускулите ще са готови за това, което ги очаква.
• Не се надхвърляйте. Знам, че другите са по-бързи или тичат по-далече и се обезсърчавате, но това е единственият начин да се научите да дишате добре и след това да увеличите темпото и разстоянието.
• Тичайте редовно. Може да е по 1-2 километра, но го правете редовно. Само така мускулите ще си изградят някаква памет и ще надграждате уменията си.
• Общите тренировки по мобилност или кондиционни ще подобрят и бегаческите ви умения. Здравите крака могат да ви занесат навсякъде.
• Намерете си другарче или добър плей лист, за да направите тичането още по-приятно.

A ако искате да ме следите активно по трасетата, можете да го направите тук https://www.strava.com/athletes/37419470