Лоукарбър на път

Доминикана – райският остров

Не случайно Колумб е нарекъл този остров Райска земя. Точно като късче от рая го усетихме и ние и нямам търпение да ви разкажа всичко …

Как се роди идеята за Доминикана и как стигнахме до там изобщо?

Искахме пътешествие след сватбата, което ще помним цял живот, искахме и да отидем на екзотично място, защото най-вероятно в следващата година и нещо няма да можем да предприемаме такива пътувания. Към момента (май месец 2021) все още в повечето части на света има засилени мерки за пътуване свързани с Корона вируса. Карантина, изследвания и анулирани полети са само част от нещата, с които трябва да се сблъска пътешественика. Аз самата още страдам за неизпълненото ми пътуване до Мартиника миналата година (и емоционално и финансово страдам …), за това реших за първи път в живота си да пътувам с туристическа агенция. В момента има няколко дестинации, до които от България се изпълняват чартърни полети, и в които няма задължителна карантина или изследвания – Занзибар, Малдиви и Доминикана. Избрахме Доминикана защото Малдивите ни се сториха прекалено спокойни за нашият темперамент, а Занзибар прекалено пренаселен с туристи. Оставаше да намеря и агенция, която да ми се струва достоверна. С кратък преглед на това, което е на пазара разбрах, че всички агенции използват един и същ полет на една и съща компания, така че наистина избора беше само върху условията на агенцията. Спрях се на агенция Онекс тур защото в общите им условия имаше клауза за възстановяване на цялата сума при евентуално разболяване преди отпътуване, освен при несъбиране на нужната бройка туристи. Прецених, че разликата между това, което ще им платя за цялостното организиране на пътуването от агенция, и това, което бих платила ако организирам сама пътуването, ще си заслужава спокойствието. Първият ни избор за отсядане беше Бaяхибе, защото плажовете в тази част на острова са по-хубави. В последствие се насочихме към Пунта кана и в частност Баваро, защото имаше 4 големи болници. Хем нямах притеснения да пътувам бременна, хем беше добре да сме се застраховали. След заплащането на капарото ми оставаше само да стискам палци да съберем нужният брой туристи, слава богу, желаещи за малко екзотика имаше много!

Така в края на Април се отправихме към Терминал 1 на летище София, за да летим първо до Букурещ, а след това до Ла Романа. Всички чартърни полети от България в момента имат междинно спиране в Букурещ, за да качат още туристи. Организацията на летището беше добра и много бързо чекирахме багажа си, а полетът до Румъния беше толкова кратък, че дори не го усетихме.

След Букурещ предстоеше 12 часов полет до летището в Ла Романа. Летяла съм и повече, знаех че разстоянието няма да ме притесни, но за първи път летях бременна. А Васко не беше летял повече от 2 часа, така че му предстоеше истинско предизвикателство. Хубавото на тези полети е че са през нощта.

От опитът ми до сега, бих казала, че това е най-подходящото време за такива дълги преходи, защото проспивате по-голямата част от пътя независимо колко неудобно ви е 😀 А то не е много удобно. Криво ляво ги избутахме тези часове, къде в сън, къде в надничане през люка, но в 5 сутринта, доминиканско време, видяхме първите си палми <3

Топло и влажно време ни посрещна още от слизането на самолета, проверката беше бърза, а това, че постоянно течеше промо запис на български език изключително ни изненада. От агенцията трябваше да ни посрещнат и да организират транспорта ни до избраният хотел. Така се запознахме с Ива – българка, която живее там от повече от 10 години и през целият ни престой беше повече от любезна и отвзивчива за всичките ни странни въпроси и желания. Имахме късмета да се возим в един автобус с нея и пътуването ни до Пунта Кана, цели 65 км, беше съпроводено освен от нови гледки, и от изключително важна и интересна информация за държавата.

Доминиканската република се намира на остров Хиспаньола, на около 9000 км от България. Островът си дели с Хаити. И ако Доминикана е изключително зелена, пълна с обработваема зема, туристическа дестинация, то Хаити е бедният и брат за съжаление. Основният език в Доминикана е испански, на теория използват и английски свободно, но не бих разчитала само на него. Валутата, която използват е доминиканско песо(освен в специализирани чейнджбюра, можете да си намерите и в Тавекс), но с долари можете да си платите навсякъде без проблем. Островът е открит от Христофор Колумб през 1492 и испанското влияние в Доминикана е най-силно, но заради близостта си с Америка, естествено имаше много познати неща. Видях поне 10 реклами на марки, които съм виждала само там. И тук не говорим само за език и архитектура, но и за храна, музика и цялостен поглед над живота. И все пак сме и на Карибите, така че няма как всичко тук да не е като смес за кажун. Щипка Мексико, щипка Куба, щипка Кариби и щипка САЩ …

Хотелът, който бяхме избрали не е типичният затворен комплекс. Казвам го, защото минахме през поне 5 такива, за да оставим част от туристите. Всички бяха огромни, с контролиран достъп, дълги поддържани алеи, колички за придвижване, голф и тенис игрища. Абсолютно всичко, което може да ти хрумне. И нашето хотелче Whala Bavaro, в средата на жилищен квартал 😀 Това му беше различното и бих казала плюса всъщност. Пристигнахме рано сутринта в петък и веднага ни сложиха гривни като гости на хотела. Това ни даваше неограничен достъп до всичко и решихме, че е време да закусим.

Настаняването беше чак от 15h, но си доплатихме на място за ранно настаняване, защото решихме, че е по-добре да поспим малко на легло и да сме свежи в остатъка от деня, вместо да се чудим как да издържим до 15h и после да сме трупове. Бързо преобличане в тоалетната с летни дрехи и сандали и бяхме готови да се запознаем с новата кухня. Вече имах набелязани храни, които искам да тествам, но реших да не рискувам от първото ядене и си взех познат омлет и .. най-прекрасните, ароматни и свежи плодове, които съм яла през живота си. Аз която ям толкова рядко плодове си сипах папая щедро 😀 Мисля че точно от това имах нужда в този момент. В нашият хотел имаше три ресторанта, два бара за закуски и три бара за напитки. Ресторантът, в който се хранихме най-често беше с огромно отворено пространство и няколко раздела с изложена храна, от която да избираш. Храните се сменяха не само според часовото време(закуска, обяд, вечеря), но и се организираха различни тематични вечери. Вторият ресторант е с а ла карт меню, т.е две предварително приготвени менюта, от които да избирате и се посещава само с предварителна резервация. Третият ресторант беше суши бар на покрива на нашата хотелска част, за него нямам впечатления по обективни причини (бременните не могат да ядат сурови риби). Двата бара със закуски отваряха към 11h и работеха до 16h, като в тях се предлагаха хот дози, пица, салати, пържени картофи. В баровете за алкохол предполагам и сами се сещате какво имаше – ром в неограничени дози и всякакви екзотични коктейли.

След закуската естествено трябваше да отидем до плажа. Боже какъв плаж – снежно бял и фин пясък до където ти стига погледа, високи палми, които се полюшват леко и прозрачна тюркоазена вода. Какво повече може да иска човек от почивка?

Успяхме да се настаним в стаята си, и това че си платихме за стая с гледка към окена беше едно от най-добрите ни решения. Бяхме точно на плажа, гледката за лека нощ и добро утро беше … само ще ви я покажа …

Успяхме да съберем малко сили с лек сън и направихме първият си плаж. На плажа сутрин рядко ще видите местни, обикновено бяхме само чужденците. Местните идваха следобед. Това че слънцето е много различно от всички плажове, на които съм била, ни накара да си изградим собствен график 🙂 Сутрин си харесвахме шезлонг с хубав чадър и ходехме рано, рано на плаж. След като минехме за обяд се отдавахме на почивка и сянка поне до 16h и след това събирахме последните меки лъчи под палмите 🙂

Няколко човека ми казаха, че храната от ресторанта не била така “красива” като тази, която сама си приготвям 😀 Със сигурност не беше подредена, но пък блок масата ни даде едно голямо предимство – можехме да тестваме много различни, местни храни.

Както ви казах вече, почти всяка вечер имаше нещо тематично – първата вечеря беше посветена на мексиканската кухня. Успях да опитам традиционно чили с пикантен мексикански ориз.

Също и два вида Севиче – с миди и с риба. Севичето се приготвя от сурови морски продукти, цитруси и люти чушки. Казвам опитах, защото както вече споменах заради бременността не е добре да ям продукти, които не са минали термична обработка, но пък и не можех да ги прескоча 😀 Определено това с рибата беше моето нещо. Като цяло всички дни ни очакваше някакъв вариант на риба и всички бяха много различни и много вкусни.

Успяхме да отскочим и до близкото супермаркетче, за да разгледаме цените. За курортно място никак не бяха завишени, а магазина беше пълен с всякакви неща – от авокадо, до кокосова вода. Все нормални за тях неща 🙂

Както ви казах, това че бяхме в средата на жилищен квартал ни даде известната свобода да излизаме спокойно. И все пак, колкото и да е интересен района имайте едно на ум в тъмнината.

На следващият ден продължих с хранителните експерименти и за закуска дадох шанс на традиционното Мангу.

Май прекалено се бях навила, че ще е хубаво и интересно 😀 Мангуто е традиционна доминиканска закуска, която се приготвя от мачкани зелени плантани (банани за готвене), пържено яйце, колбас и маринован лук. Добре че яйцата и колбаса ставаха, защото бананите имаха вкус и консистенция на недоварен, безвкусен, хрупкащ боб 😀 А те си го хапваха с килограми .. Добре че си имах и чиния с нормални неща 😀

Като за първи дни, съвпадащи и с нашият Великден, решихме че ще се отдадем на активна почивка, разходки по плажа, четене на книжки и наваксване с липсващият последните месеци сън.

За разходките, а и самото стоене на плажа не мога да не спомена всички търговци, които ще ви залеят. От всяка палма, шезлонгче, капанче, ресторантче и какво ли не ще изкочи изключително любезен продавач, който ще ви подкани на какъвто език се сетите да посетите – екскурзиите на острова, неговата парти лодка, ресторант, масаж, да ви сплете плитка, да си пийнете кокос, да погалите маймунка, да си купите гривна, картина, маратонки и какво ли още не.

Хората се опитват да припечелят всякак, но истината е, че на моменти са много досадни. Положителното е, че с една бременност си спестявате част от нещата, защото не можете да ги правите 😀 A незнайно защо не одобриха идеята ми за парти лодка за бременни където цял ден ще си спим 😀

Обядът за мен беше риба и зеленчуци
Опитах се да вечерям супа Санкочо, още нещо традиционно. Приготвя се от много видове месо и грудки. Определено не е сред любимите ми супи

Направихме си и план за екскурзиите, които искаме да направим следващите дни. Тях можете да си купите от човек на плажа, от рецепцията в хотела ви, и както ние преценихме за най-добре от българският представител на агенцията ни. Първо, че така успяхме да съберем изцяло българска група за столицата, второ, че решихме, че е по-добре тя да получи комисионната, при положение, че цените са идентични. Иначе хотелът ви може да ви организира посещение и взимане с автобусче за всичко, което се сетите.

След освежаващ кокос на плажа решихме да посетим А ла карт ресторанта. Всъщност кокосите бяха три 😀

Крем от авокадо със скариди
Севиче
Групер в кокосов сос с мачкани банани
Пилешко кордо бльо със зеленчуци на пара
Чийзкейк с манго

А вечерта се насладихме и на нечия чужда романтична гледка – вечеря на плажа. Между другото, това удоволствие се оказа, че струва само 69$.

Следващата сутрин поехме към първото ни организирано приключение – Плуване с делфини. За мен – гледане на Плуване с делфини 😀 Васко не е успял да посети шоуто в Израел и много искаше да отидем сега. Определено беше много интересно и красиво. Ако решите да го посетите ви препоръчвам няколко неща – добра слънцезащита и малко аксесоари по вас, ако ще плувате с тях.

До самият парк се стига с автобусче, следва кратка инструкция какво да правите на лодката и платформата с делфините в зависимост от пакета, който сте избрали.

След това се качвате на лодка, която ще ви откара до платформата в океана.

В зависимост от пакета, който изберете можете да плувате с делфините, да участвате в шоу с тях, или просто да гледате отстрани. Наистина изглеждаше интересно и стига да имам възможност, с удоволствие бих участвала и аз, просто в момента заради бебе А не е безопасно.

Поне се насладих на гледката към острова и плуващите риби. Ако ви изглежда плитко, не се подвеждайте над 5 метра е, просто водата е кристална ..

След като програмата приключи, мисля че беше около час, същата лодка ще ви откара обратно на брега. Ще имате достатъчно време да си направите снимки по прекрасният бряг, да се насладите на коктейл от ананас, да си видите официалните снимки и чак тогава пълни с емоции и витамин Д да се приберете в хотела.

Остатъкът от този ден просто се наслаждавахме на климатика в стаята, защото наистина бяхме прегряли.

След закуската на следващият ден ни очакваше посещение във фабриката Don Lucas.

Посещението там е напълно безплатно и можете да се насладите на няколко зали за различни продукти – пури, ром, кафе, продукти от какаови зърна, козметика. За пурите нямам достатъчно познания, за да ви кажа дали изборът е добър, но поне е наистина богат. От пури за няколко долара, до изключително луксозни кутии за няколкостотин ще ви посрещнат в стая със специална темепертура

А ако хванете и група с екскурзовод ще чуете интересната история, че макар всички да смятат пурите за нещо трядиционно за Хавана, всъщност голяма част от производството е изнесена към Доминикана, защото в Хавана има строги ембаргови ограничения и износът е затруднен. Във фабриката за ром имате дегустация, и ви препоръчвам да не я изпускате дори да сте убедени, че не сте фенове на рома. Аз не съм. Оказа се, че не съм фен на рома, който се продава в България 😀

И двата рома, които дегустирахме там бяха коренно различни – един с много подправки и един сладък, почти като ликьор. Нищо общо с това, което съм опитвала и помирисвала в България, дори при положение, че рома е единственото нещо, което Васко пие, и както можете да предположите у нас има ром, при това мислехме си – хубав. Е явно има разлика 🙂

Фабриките за кафе и какао също бяха много интересни. Кафето което е изпечено вчера има много по-различен аромат от всяка рекламирана марка, а качественото какао .. Леле мале. Опитах от шоколадът им 100% тъмен шоколад и беше божествено нежен, а не безкраен горчиляк като всичко подобно, което съм опитвала тук.

Определено качеството на какаото, това че се ползват пресни суровини и се съхраняват в подходящи помещение си оказва влияние. Все пак, бих казала, че цените и на какаото и на кафето са високички. Един шоколад беше 7$.

Козметиката беше интересна. Всички продукти бяха подредени в тематични серии по продукта, който е използван за направата им, но това, че всичко беше на испански много ме спря да си купя каквото и да е. Първо, че не бях сигурна какво точно съдържат, второ, че цените бяха откровено завишени.

Напълнихме торбите със сувенири, покупки и ром и се прибрахме, за да хапнем.

В ресторанта ни очакваше огромен, ама наистина ОГРОМЕН тиган за паеля и още поне 5 вида морски храни. Както виждате не се сдързахме и награбихме от всичко – миди, калмари, риба, салати и свинско, защото няма как да устоиш и на навитото прасенце 😀 От паелята ходих и за допълнително …

A и следващият ден ни чакаше дълго чаканото пътуване до Санто Доминго – столицата на Доминиканската република. Ще си отворя скоба, за да ви кажа, че ако сте в Доминикана за седмица до 10 дни определено ви препоръчвам да не си запълвате всеки ден с екскурзия. Да, знам че всички звучат страхотно, да знам че “веднъж сте стигнали до тук” и че веднъж се живее, обаче може да бъде много изтощително. За всички екскурзии тръгвате около 7-7.30 и се прибирате след 21h. Освен че е изморително по цял ден да сте на крак или в автобус, много често заради ранното тръгване и късното прибиране изпускате и часовете за хранене в хотела. Така че е добре и това да имате на ум и да се подготвите с храна предварително. Ако консумирате всякакви храни е сравнително лесно да си вземете закуски от бара и да си ги запазите за закуска, но ако спазвате някакъв режим или поне избягвате глутена, като мен, е малко по-сложно. Аз се бях подготвила със сладък и солен кекс от България, винаги обичам да имам нещо под ръка в случай на глад, а наистина не знаех по време на полетите ще има ли храна. Та тази сутрин беше идеалният момент да ги хапнем. Щях да имам и сурови барчета, ако не ги бях забравила в шкафа у дома …

Пътят от Пунта Кана до Санто Доминго е около 3 часа, но се удължава докато съберете всички туристи по хотелите им. Поне има толкова интересни и красиви гледки и дълги разговори, които да ви разсеят по време на пътуването. Обсъдихме социлната политика в страната (и по-скоро някои от липсите и), частните магистрали и защо навсякъде има въоръжена охрана. Ако не знаете, в Доминикана образованието не е задължително, за това има огромна дупка в соцалният статус на хората. Има учили и работещи в туристическият бизнес, които изкарват високи заплати, има и цели семейства, които обработват 1 тон захарна тръстика за 4$ на ден, има и хора които обират дори съседите си ..

Не усещате кога сте стигнали до първата спирка – Трес Очос или Национален парк Трите очи. Естествено формирование на природата – три езера в пещери, различно красиви и различно магнетични.

Всъщност по-късно открили, че езерата са четири, което за нас беше мистерия, защото четвъртото е огромно и не се порпуска лесно 😀

Преди е било възможно да се къпеш във всички езера, но сега е позволено само в последното, защото е голямо, открито и дълбоко.

След кратката спирка тук продължихме към Фарът на Колумб. Със сигурност историята зад мястото е изключително интересна, но за мен огромното бетонено чудовище не може да мине за красив монумент.

Построен е по случай 500 годишнината от първото пътуване на Колумб и всички държави открити от него са участвали със средства. Сградата е под формата на католически кръст и целта е била да се вижда от всяка точка на Санто Доминго. Наистина се вижда от всякъде. Вътре има саркофоаг с част от мощите на Колумб (или поне така се смята, защото доминиканците не ги дават за изследвания), до който за съжаление в момента заради Корона вируса няма достъп.

Пред монумента пък е запазен папамобилът , с който папа Йоан Павел II е пътувал по време на посещението си там през 1992 година.

След Фарът на Колумб продължихме към сърцето на Санто Доминго. Първото, което ще ви направи силно впечатление сравнено с туристическата част на Пунта Кана е изключителната цветност на къщите и това, че всички прозорци са опаковани с решетки, това че няма една здрава кола и хилядите моторчета.

Престъпността в страната е висока, вярно че се грижат за туристите си, но е добре да го имате предвид и да се пазите. Месото което се опушваше почти на самата магистрала, безумното шофиране и всякакви дребни детайли ви грабват веднага. Нашата крайна цел беше Колониалният град. И независимо какво ще ви кажат за него, там има много какво да се види, дори и да се отчете, че не е най-забележителният представител на красива архитектура. Само си помислете, че всички тези сгради всъщност са създадени през 1502 година! По това време целият остров е бил едно голямо зелено, земеделско поле с племена, а испанците са докарали кораби с всичко нужно, за да се построи град.

Задължителните спирки в Колониалният град са къщата на Диего Колумб

Улицата на Дамите – най-старата улица в Америка

Националният пантеон на Доминиканската република

Паркът на Колумб и църквата

и разбира се централната част и уличките с безкрайни магазинчета за ларимар и сувенири.

След няколко часа разходки и обяд в традиционен стил се натоварихме на бусчето с идеята да минем през новата част на града, за да усетим настроението. Не знам как ни хрумна да спрем на пазарчето, увериха ни, че не е част от традиционният маршрут на туристите. И полицаят, който ни придружи някак го затвърди 😀 Но къде, ако не на местен пазар можеш истински да усетиш духа и екзотичността на едно място.

Даже беше по-екзотично от нужното 😀

Работещо такси. Всички изглеждат така

С последни сили се докопахме до вечерята в хотела преди да заспим супер изморени.

В последният ни ден се посветихме на активна почивка и реанимация от обиколките предният ден, а и отново ни предстоеше нощен полет.

Никак не ми се тръгваше и наистина имаме планове един ден пак да се върнем, защото спокойствието и красотата на островният живот ни плениха безкрайно. Красивите плажове, тропическите плодове и свежата морска храна ще ми оставят спомен за цял живот. Чувството на спокойствие, безвремието, истинската почивка …

Наистина разбрахме защо Колумб го е нарекъл Райско място!

P.S. След като пътуването отлежа в нас искам на чисто сърце да ви споделя, че организираните пътувания си имат своите плюсове и определено съм доволна от организацията на Онекс турс. Препоръчвам ги, защото бяха много любезни да ни отделят време да отговорят на всичките ни възникнали въпроси, а за представителката им там няма да ми стигне да пиша. Помогна ни за всички екскурзии, съдейства ни с испанския и изобщо много отговорно се грижеше за всички българи по хотелите. Всичко сме “спонсорирали” от собственият си джоб, така че мнението ми е наистина на база това, което сме получили.

Когато тегля чертата, нещата изглежадат така за двама човека:

път, спане, транспорт, храна – 4500 лв

забележителности – 0 лв

екскурзии – 618 лв

общо: 5118 лв

Leave a Reply

Close
%d bloggers like this: