Нисковъглехидратно в страната на въглехидратите

Не мислех да пиша подробен разказ за това какво ядохме тези 2 седмици, докато пътувахме из Америка, но няколко зададени въпроса ме подтикнаха да седна и да разкажа малко. Пък то малкото взе, че стана много…

Първо ще започна този разказ с обяснението, че никога през тази почти една година, от както се храним нисковъглехидратно, не съм се заричала, че аз въглехидрат повече през живота си няма да хапна. Че ако го направя ще съм провал, ще разваля всичко, че си „прецакам диетата“ и тн. Това е промяна на храненето за цял живот, а не диетка с краен срок и това, че 1 път ще изядете порция картофи не означава, че сте се върнали в изходната точка. Така че не очаквайте крайни изказвания или менюта и тук.

 

Организацията на това пътуване започна почти година по-рано. С лека насмешка си говорехме, че ако правим меден месец, то има едно място, на което искаме да сме – Ню Йорк. Месец по-късно получих мейл, че Катарските авиолинии ще правят намаление на самолетни билети до -70%, и разбрах, че това е знака, който чаках. Февруари си купихме билети, които с избора на дата за летене (11 септември) успяхме да смъкнем до 901лв на човек. Следете за дати като петък 13, 11.09 или други негативни дати, тъй като има много хора, които отказват да пътуват на тях и цените са по-ниски. По това време започнах да търся и квартира. За съжаление, а в последствие за наша радост, бюджета ни не позволяваше да останем в някой от известните ню йоркски квартали и си запазихме студио в Ню Джърси. Това, че бяхме в по-малък град ми позволи много да смъкна цената на спането и за 14 нощувки платихме само 1300 лв. До тук всичко може да бъде отказано и при евентуален проблем да си възстановите парите. Явяването за Виза се заплаща независимо дали ще я вземете или не 🙂 Беше кратко интервю, вече бяхме ходили в Америка и 600 лв по-късно имахме Визи.

Колкото повече наближаваше отпътуването ни, толкова повече се замислях как ще се справим. Като за начало много държахме да наемем квартира с кухня. Не само защото за толкова дълъг период е по-изгодно от спане в хотел, но и защото ще имам свободата на „собствената си кухня“. Аз съм странен човек и готвя винаги, такива неща като „Ама нали си на почивка, защо не си починеш“, просто не важат за мен. Аз готвя навсякъде – в хотели, на каравани, на море, на планина. Няма сила, която да ме спре, защото за мен е изключително приятно и успокояващо, а не затормозяващо и изморително действие. След като бяхме намерили квартира, започнаха моите размишления за по-важният въпрос – какво ще ядем по време на престоите на летището. Предстояха ни два полета с много храна, но и 9 часов престой между тях. Никога не бях летяла през Доха, но имайки представа какво се предлага за ядене (и да не забравяме на каква цена ?!?!?) по летищата не бях много обнадеждена. Искам да ви кажа, че можете да пренасяте храна в ръчният багаж без никакви притеснения и ограничения. По предложение на половинката ние си носехме бананов хляб. Знаех, че в самолета ще ядем хубава храна (разбирайте манджа, а не сухотевини), за това си позволих да заложа на нещо по-солидно, тъй като не бях сигурна как ще протекат тези 30 часа и дали няма да се наложи да сме будни през цялото време.

 

За храната по време на всички полети мога да кажа само, че беше много вкусна. След кратко проучване в интернет в чудене дали да поръчаме предварително някакви менюта, реших да изберем Безглутенови. Според информацията в интернет Диабетичното меню винаги съдържа ориз, а аз исках да го пропуснем. В първият ни полет ни сервираха Пиле със зеленчуци на скара, оризовка, свежа салата и свежи плодове.

Само оризовката пропуснах, защото изобщо не ги харесвам.

На летището кацнахме късно следобед и прекарахме почти цялото време в разходки. Следобядвахме с бананов хляб и поехме към дългият 14 часов полет. Тъй като се лети изцяло през нощта и спахме сме пропуснали едното ядене. Второто беше бяла риба с доматен сос и гарнитура от кафяв ориз и задушени зеленчуци, свежа салата и пъпеш. Имаше и безглутеново бяло хлебче, което пропуснах.

Пристигнахме в Ню Йорк ранната утрин и след само около 3 часа успяхме да минем през цялото летище, почти всички нюйоркски квартали, Ню Джърси и да стигнем града, в който беше квартирата ни. Влакът, който те извежда от летище ДЖ.Ф.Кенеди е с фиксирана цена от 5$, но веднага след това си купихме едноседмични карти за всички линии за 35$.

Линдхърс е малко градче в Ню Джърси, на 20км от Ню Йорк, страшно спокоен и организиран град. След като си оставихме багажа се насочихме към супермаркета, чието местоположение бях проверила предварително. В американските градове малки магазини тип супера на ъгъла няма. Там има големи магазини, в които всички пазаруват с кола. Ние обаче нарамихме по една раница и с ръце в джобове отидохме на пазар. Когато си свикнал на някакъв вид хранене пазаруването е много лесно, независимо къде се намираш. Заложихме на свежи зеленчуци, които ще можем да ползваме за салата и за печене.

Малко различните мерни единици ни затрудниха, но бързо влязохме в час. Страхотни бейби морковчета, зелени салати и марули, свеж зелен боб, лук, домати и краставици. Много яйца и още повече бекон. Боже ! За американският бекон мога да напиша ода. Няма нищо общо с нищо, което съм виждала на бг пазара. Има друг вкус, изглежда по друг начин като се готви, абе разкошотия. За хора като нас си е истинска благодат. И чедър – много чедър. 15 дни закусвахме бъркани яйца с чедър и печен бекон и да ви кажа мога още. Няма да ми омръзне.

Купувахме няколко различни марки бекон, не от подсладените варианти, или от тези с кленов сироп или от кой знае какви други извратени неща, които се продаваха, а най-обикновен сурово-пушен. Другото, което купихме беше пилешко месо и телешка кайма. Имахме храна за няколко дни, нямаше какво да ни притесни. Хапнахме първите бъркани яйца с бекон и заспахме щастливи (нищо, че беше на обяд..).

Още преди да заминем бяхме решили, че на място ще си закупим кутии и ще си носим храна. Искам да ви кажа, че там е благодат да си носиш и ядеш на вън. Във всеки парк има хиляди маси и столчета (и никой не ги краде…)и хората излизат от огромните небостъргачи, за да хапнат на слънчице. Никой не се притеснява, не се срамува и абсолютно най-нормалното нещо на света е да ядеш домашно приготвена храна (не коментирам качеството и като цяло).

Притеснението, което имах, че може би няма да има къде да седнем да ядем отпадна още с излизането от метрото и попадането ни в един от парковете в Манхатан. По-голямата част от времето си прекарахме с храна, която ние сме си подготвили – обикновено печено месо/кюфтета със запечени зеленчуци или салати. Бързо за приготвяне, а и като метнеш да се пече си свободен.

Само стискаш палци противопожарната аларма да не се разпищи. Това нещо е най-големият враг на всеки уважаващ се кулинар. Разбирам защо никой не готви, защото ако трябва постоянно да слушаш бипкането сигурно ще полудееш.

За да си го представите образно ще ви кажа, че алармата се включва и от завряла вода….а за кокосови палачинки пък да не ви говоря.

С подготвена храна, за нас оставаше удоволствието някъде между разходките да открием хубаво кафе където да починем и да прегледаме последните истории из фейсбук. И двамата със съпруга ми сме кафехолици, обичаме хубаво кафе, хубаво поднесено и ако може не в обстановка тип сладкарница Неделя. Америка е рай за такива места. И не, не говоря за Старбъкс или Коста. Това не са места с добро кафе, още повече за напитки без захар. Мога да кажа, че нашето място стана кафетерията Gregorys, където предлагат всякакви кафета, латета, макито, студените им варианти, поне 20 сладкиша и пакети с насипно кафе. Грегърис има навсякъде почти през 3-4 пресечки, обстановката е много приятна и модерна и винаги получаваш фигурка върху кафето от бариста.

Вярно, че малкото кафе обикновено е с размерите на 3литрово бидонче, но поне ползват хубаво кафе. За момента в София сме открили само две толкова хубави места – Chucky’s и Фабрика дъга и горещо ви ги препоръчвам. В България няма такава култура на пиене на кафе в движение. Ние обичаме да си седнем, а те взимат големите чаши и поемат на път по всяко време на денонощието.

Мога до утре да ви разказвам за това къде бяхме и какво видяхме, защото Ню Йорк не просто ми е на сърце .. Ще ви вмъкна само няколко снимки за това какво правихме:

Зоопаркът в Central park (18$)

Аквариумът (12$)

Статуята на Свободата и паркът около нея (17$)

Остров Ellis (17$)

Coney island

Empire State building (34$)

Central park

Сградата Рокфелер

Мемориалът 11 Септември

Бикът на Уолстрийт (от ъгъла, до който има достъп 😀 )

Бит пазара в Бруклин (той се провежда само в събота сутрин)

Бруклинският мост

Хобокен

Тъй като бяхме в Ню Йорк през есента при тях вече е започнала активната реклама на всичко с тиква. Почти всяка кафетерия имаше изнесен голям буркан, от който да опиташ най-новите напитки, които ще се предлагат през този сезон. Опитах тиквен чай в една много сладка чайна, след като се уверих, че в него няма захар.

На второто ни пазаруване в супермаркета открих нещото, което може би най-много ме учуди. В България, нутриентите на опаковката на всеки продукт се отнасят за 100гр или за цялата опаковка. Нутриентите на опаковката на американските продукти се отнасят *за порция. А порцията може да е безкрайно различна. За бекона са два резена, за сметаната ¼ чаша, за чедъра 1 резен. Знам, че в Америка се  пропагандира, че вредни са мазнините, въпреки че има много хора, които се хранят нисковъглехидратно. Но с тези описания не знам как се оправят честно. Така спазването на каквото и да е става трудоемко за пресмятане. Плана беше да не смятаме нищо, така че не знам колко въглехидрати на ден съм приемала, но при положение, че ядяхме месо,яйца,зеленчуци и масло или сметана не са били ужасно много. От многото американски групи, в които пиша, бях подготвена, че в супермаркетите се намират много нисковъглехидратни варианти на всякакви храни. Виждала съм снимка на блат за пица от карфиол, който се продава готов например. И до някъде бях обнадеждена, че може да попаднем на нещо такова и да тестваме нещо ново. За съжаление в двете вериги, които ползвахме нямаше нищо. Хиляди обезмаслени и нискомаслени продукти, много голям избор на мексикански продукти, италиански продукти и обезмаслено, обезмаслено, обезмаслено! Впечатление ми направи, че цените на био продуктите не са много по-високи от цените на другите продукти, което от наблюденията ми в България не е така. И че избора на зеленчуци е огромен, свежите зеленчуци се държат в лед и няма нищо дори и с малко петънце. Ако има, то веднага се преоценява.

Има само едно силновъглехидратно нещо, което може да ме разклати и да си го купя без никакви възражение – сладолед Ben’n’Jerry’s. Опитвала съм италиански джелато и е хубав, но за мен само Ben има място в сърцето ми. Нямаше как да не се отчета, само 2 пъти – веднъж с бисквитки и веднъж с карамел. Не съм чела съдържанието, не искам. Когато 15 дни ходиш по средно 20км на ден можеш да си позволиш насладата на един хубав сладолед.

Другото въглехидратно нещо, което по план трябваше да изядем са канолите от сладкарницата на Карло. Точно онзи Карло от предаването с тортите. О знам какво съдържат, но ми беше мечта да опитам каноли от години. И щом имаш възможността да посетиш оригиналната сладкарница в Хобокен, не може да пропуснеш.

Канолите бяха прекрасни, дори не много сладки (и това от хора, които не ядат захар от година), с много приятен канелен вкус. Определено нещо, за което се замислих в нисковъглехидратен вариант, но мисля, че още много имам до там.

Всичко друго е безкрайно захаросано и напудрено. Според интернет сладкарницата има много посещения и опашки след 11h, въпреки че в Ню Йорк има още 2 сладкарници от веригата, ние уцелихме много спокоен момент и успехме да позяпаме свободно.

Както вече ви казах там никой не готви, всички се прибират от работа с торби с храна, защото всяко заведение предлага взимане за в къщи. Нас бургери и сандвичи не могат да ни изкушат, при положение, че имаме месото, сосовете и салатите да плащаме за хлебчето не ни се стори добра идея, решихме да тестваме китайската кухня. Пиле със зеленчуци означаваше пиле с броколи, гъби и малко бамбук, но приятната изненада беше, че към яденето можеш да избираш гарнитура ориз – бял или кафяв. Кафявият ориз беше много хубав и е страхотна идея, която надявам се някога да навлезе и при нас.

И докато през всички разходки в Ню Йорк и околността нямах никакви притеснения какво ще ядем, то предстоящото пътуване до Вашингтон много ме притесняваше. Бяхме си взели организирана екскурзия с автобус и хотел. Едно от нещата с които габровската ми душа много се гордее. Нощувка и билет за автобуса от Ню Йорк до Вашингтон излизаше около 220$ на човек и почти се бях отказала, докато не попаднах на този сайт, който е напълно легитимен и препоръчвам и от там си взехме организирана екскурзия на цена от 65$ на човек (да със спането и пътя). Организирана ексскурзия значи, че хладилник няма да има със сигурност и че до някъде ще трябва да се съобразяваме с чужди часове за спиране и ядене. Приготвихме си сандвичи и не съжалявам за избора ни. Ако поне имаше хладилник избора щеше да е малко по-различен, но не съжалявам. Избрахме неамерикански пълнозърнест хляб (поне по-малкото зло от сладките козунаци, които те ползват за хляб) и заложихме на телешки бургери, чедър, бекон и марула.  Много се раздвам, че имахме готова храна, защото късното ни пристигане вечерта беше малък шамар по розовата представа, която си бяхме изградили за Америка. В посетените до тогава градове се чуствах изключително безопасно, във Вашингтон ни казаха, каквото и да правим да не излизаме сами, да не отваряме и хотелската стая на никого (да, на вратата имаше и 2 резета). Ако бяхме решили, че ще излезем да си търсим магазин на място, щяхме да си легнем гладни сигурно. В последствие проверих и се оказа, че там престъпоността е доста висока.

Пътуването започна с минаване през Филаделфия и университета Принстън (10$). Ако имате възможност да минете през американски кампус, не я пропускайте!

Изключително интересно беше минаването ни през Ланкастър – място характерно с това, че е дом на една от най-големите общности амиши. Те са силно религиозни и са избрали да живеят само с това, което могат да произведат със собствените си ръце. Всички са фермери, правят си зимнина, отглеждат всякакви животни. Може би и вие като нас ще си помислите, че то до някъде и ние сме амиши явно.

 

Има цяла къща-музей, в която можете да влезете и да разгледате домакинството и фермата (10$)

Във Вашингтон успяхме да минем през:

Белият дом (естествено)

Капитолия

Мемориалът Линкълн

Монументът Вашингтон

National Air and Space museum (тук има толкова много неща, че и два дни в обиколки няма да стигнат, направо бяхме зашеметени)

Както се казва, всяко хубаво нещо има своя край. Така и нашето пътешествие трябваше да приключи. На следващият ден полета ни беше рано сутринта, което значеше, че трябва да тръгнем много, много рано. Нямахме желание за закуска, не ни се тръгваше. На летището след като минахме всички проверки и ни беше ясно, че това е то, решихме да изпием по едно последно кафе и да намерим бленуваният от моят съпруг мъфин. Пихме най-ужасното кафе на света и си разделихме едно шоколадово кексче. За мен беше прекалено сладко, така че той си го получи почти цялото 🙂 По време на полетите обратно храната отново беше много вкусна – пиле със задушени зеленчуци, странният дълъг ориз с къри, свежа салата и свежи плодове.

Второто хранене беше с омлет с някакво месо, задушен спанак и печен домат, кисело мляко и плодове. И мъфин 😀 така както 2 седмици половинката се чудеше да яде ли мъфин или не, така в този ден получи цели 3 !

Този път не носехме нищо за престоя в Доха, защото плана беше да се възползваме от безплатната екскурзия, която предлагат до града и да си купим нещо месно и интересно, но заради забавяне на полета всички места бяха заети. Проспахме почти целият престой, така че не остана време да го мислим. А и в самолетите наистина ни хранеха много добре. А ние като добри деца си папкахме почти всичко. Според мен безглутеновото меню е идеално приложимо за нашата диета, ако изядете всичко  няма да надхвърлите с много въглехидратите, ако пък решите, че няма да ядете нещо, като мен, няма да останете гладни. Знам, че много малко хора правят избора, който правя аз с готвенето навсякъде, но мога да ви гарантирам, че и само на магазинна храна можете да оцелеете без проблем. Във всеки супермаркет се продават цели печени пилета и ребра. Има много варианти на салати, в пликове като при нас, насипно от свежа витрина. Избора от меса, колбаси и кашкавали е значително по-голям от този при нас. Храната, която се предлага по улиците е предимно арабска/кашерна или мексиканска, но се различава от нашата, защото винаги е порция, а не свито на дюнер. Пържени картофи не се предлагат, гарнитурата обикновено е от ориз.

Избора в супермаркета е изключително голям и за много прилична сума можеш да се храниш нормално без да си спестяваш нищо. Въпреки, че ядохме сладко и сандвичи (тъй като кафевият ориз аз не смятам за толкова голям проблем) и двамата се върнахме с по 2кг по-малко. Всичко благодарение на ежедневните дълги разходки и спазването на режима през останалото време 🙂

За втори път посещавам Ню Йорк и този път съвсем отговорно заявявам, че сърцето ми остана някъде там.. Била съм в различни градове, в различни държави и континенти, но Ню Йорк е нещо специално, което искрено ви желая да имате възможността да почуствате и опитате като мен. За мен остава надеждата, че някой ден ще бъде новият ми дом 🙂

Ако имаш всякакви други въпроси за организацията на такова пътуване или за цени, съвети, идеи, не се притеснявай да ми пишеш 🙂

Когато тегля чертата, нещата изглежадат така за двама човека:

път – 1802лв

спане – 1300 лв

Виза – 600лв

транспорт – 72 $

забележителности – 266 $

екскурзии – 170 $

храна – около 500 $

общо: около 5500 лв